Цялата ни самоличност в телефона: удобство или нов риск за личните данни?

Дигитализацията на всички обществени дейности и отношения се разви драстично през последните години най-вече след пандемията от Ковид-19. Това даде тласък на Европейските институции да приемат законодателство, което регулира начинът, по който европейските граждани могат да се идентифицират в публичния и частния сектор. През 2024 ЕС прие нова Регулация, която допълва вече съществуващото европейско законодателство от 2014 за електронната идентификация и удостоверителни услуги за електронни трансакции на вътрешния пазар. Като целта на новия регламент е в Европейския съюз да се създаде единен цифров пазар за електронна идентификация.Последното изменение предвижда страните членки да създадат мобилно приложение познато като Европейски портфейл за цифрова самоличност на своите граждани до края на 2026 г.

Още преди две години по време на дебатите в Европейския парламент, предхождащи новото законодателство за Европейска цифрова самоличност,докладчикът Романа Йеркович от Прогресивния алианс на социалистите и демократите обясни, че цифровата самоличност ще позволи на европейските граждани да управляват личните си финанси онлайн, да пазаруват онлайн, да извършват различни административни услуги онлайн. Всеки европеец, който иска да използва Портфейл за цифрова самоличност може по сигурен начин да споделя и подписва електронно лични документи, да има достъп до обществени и частни онлайн услуги на територията на целия ЕС. Като примери за това Йеркович даде: кандидатстването за заем, подаването на данъчни декларации, записването в университет, наемането на апартамент, онлайн гласуването на избори или регистрацията на новородено дете. Голяма част от тези дейности могат да се осъществяват и сега, но те се предоставят като услуги от различни частни платформи, посочи евродепутатът Романа Йеркович.

„Въпреки че днес много големи технологични компании предлагат свои собствени цифрови портфейли, истината е, че твърде често личните ни данни се използват за проследяване на нашата онлайн активност и се продават на маркетингови компании, които ги използват, за да ни предоставят целева агресивна реклама. Прекарахме много време в дебати относно поверителността и сигурността. Настояхме в регламента да бъдат включени два важни принципа:

1.   Принципът на Киберсигурността -  което означава, че цифровият портфейл трябва да бъде проектиран с цел предотвратяване на пробив в киберсигурността, а не отстраняване на проблема, след като той вече е възникнал.

2.   И Принципът на проектирането -  което не позволява на създателят на портфейла да проследява поведението на потребителя и да наблюдава трансакциите, извършвани от него.

Това изискване ще помогне за справяне с проблема с прекомерното извличане на лични данни от големите платформи.“

През последните седмици в редица европейски страни тече подготовка на законодателството на национално ниво. То обаче не преминава и без разгорещени дебати около това как ще се осигури пълната защита на личната информация на гражданите. Миналата седмица по време на изслушване в германския Будестаг въвеждането на законодателството беше съпроводено от много критики и въпроси, като това кои власти ще бъдат отговорни за наблюдението на Цифровите портфейли за самоличност и тяхното практическо приложение, както и въпросът за сигурността на данните в условия на бързо развиващите се квантови компютри и изкуствения интелект.

В България гражданите също имат своите резерви, свързани с използването на цифрови портфейли за самоличност. Пред Българското национално радио Кристина Стоянова и Ивайло Чаев коментираха:

„Рисковете са прекалено големи, като това къде може да попадне информацията или с какви цели ще се използва. На индивидуално ниво всеки човек разполага с тази документация и когато има необходимост може да я предостави на съответните институции и фирми. Да, може да отнеме повече време за обработка, но мисля че не е нещо критично.“ 

„Става въпрос за изключително лична информация за всеки един човек. Качена веднъж някъде по сървърите, информацията може лесно да се манипулира и лесно да се злоупотребява с нея.“

Министърът на електронното управление в периода декември  2021 – август 2022 г. Божидар Божанов обясни за Българското национално радио как ще бъдат решени притесненията свързани с достъпа до данните в Европейските портфейли за цифрова самоличност и как ще се съхранява личната информация на гражданите. 

„Достъп до данните ще имат само гражданите и тези организации и институции, на които те решат да ги предоставят. Това е във философията на Европейския портфейл за цифрова самоличност. Разбира се, данните преди да стигнат в портфейла, част от тях ще се намират, те и в момента се намират, в регистри в държавата. Това няма да се промени. Просто представянето им пред трети страни ще се осъществява по този начин. Данните са гарантирани дотолкова, доколкото те са защитени в първоизточника си - в регистрите. В самия портфейл ще са също с достатъчно високо ниво на надеждност. Аз нямам притеснение, че биха изтекли данни от самите портфейли, тъй като това е децентрализиран механизъм. Ако има интерес от някакви атаки, то ще бъде към първоизточника, а именно регистрите.“ 

Кой ще управлява този портфейл? Кой ще го създаде?

Божидар Божанов: „Това е въпрос към всяка държава членка да се организира този процес. Това, което ние сме внесли като законопроект, е да го създаде Министерството на иновациите и дигиталната трансформация. Един такъв държавен портфейл, но да има възможност и за много различни портфейли, създадени от частния сектор. Регламентът не предвижда държавен монопол, но разбира се, държавата има най-голям интерес да предостави на гражданите си такъв инструмент.“

Смятате ли, че промените в закона за електронната идентификация, които бяха гласувани от българския парламент в началото на месеца, ще гарантират не само удобството при използване на електронни обществени услуги, но и достатъчно високо ниво на сигурност и контрол върху личните данни на гражданите?

Божидар Божанов: „Това, което гласуваха в парламента измененията в Закона за електронната идентификация бяха по-скоро незначителни и несвързани с Европейския портфейл. За съжаление, защото наистина изоставаме със сроковете заради политическата нестабилност, заради бездействията на предходното правителство (редовно). За съжаление, в момента нямаме нормативна уредба. Промените в закона бяха единствено и само с цел да се премахне задължението за изискване на такса от българските граждани при използване на Системата за електронна и идентификация на МВР, която трябваше да е готова 20190-та, но все още не е заради абсолютно безобразие в МВР. Това, което направи Министерският съветът е да приеме решение, вместо да се уврежда материята в закон, с което да уреди изграждането на Националния портфейл за цифрова самоличност. Дали това е достатъчно за изпълнение на регламента? Аз имам своите резерви, но се надяваме да стане.“

Ще може ли, например, български гражданин да използва своята цифрова самоличност в Германия или Франция за достъп до публична услуга без да е необходимо да предоставя друг вид документи.

Божидар Божанов: „Да, ще може. Освен просто да се идентифицира и да каже кой е. Това е само една от функционалностите. Другото е да може да предоставя документи и то не самите оригинални документи, защото тогава минаваме през преводи, легализация и всякакви други процедури, а да предостави доказателство за наличие или липса на определени обстоятелства. Например, диплома за средно образование, диплома за висше образование, шофьорска книжка и така нататък. Всички тези неща ще могат по един унифициран начин да се предоставят като доказателство при използване на административни услуги по електронен път, а и не само административно обслужване.“

Според вас ползите ли ще са повече или рисковете пред въвеждането на електронната идентификация?

Божидар Божанов: „Безспорно ползите. Аз затова настоявам това да се случи от много, много години. Участвал съм в изготвянето и на действащия закон. Докато бях министър възложих, така да се каже, предварителна версия на портфейла, защото към онзи момент не беше приет регламент (2022 година), но беше вече разработен. И аз прецених, че трябва България да е сред първите страни. Поради което и възложих изграждане на мобилно приложение, което впоследствие да прерасне в портфейла за цифрова самоличност, но не само; да стане приложение, през което да могат да се ползват всички услуги на държавата: да се правят справки, да се плащат глоби. Цялото това удобство, да бъде в телефона.“

Засега се обсъжда само доброволно гражданите да си правят такъв портфейл. Ще стане ли в един момент задължително?

Божидар Божанов: „Не, е и аз винаги съм защитавал тезата, че това трябва да бъде изцяло доброволно. Дори в приетия закон има възможност, но няма задължение. Всеки може да се откаже, включително личната му карта какво да бъде записано и какво да не бъде записано. Хората, които имат желание да използват този инструмент в дигиталния свят, какъвто съм и аз – ще го ползват. Тези, които не искат, не трябва държавата да ги кара насила. И този принцип е залегнал и в Европейския регламент, и в нашето законодателство. И смятам, че така ще остане, защото това е основополагащо изобщо за Европейския начин на мислене.“

В контекста на предложението на Европейската комисия за ограничаване на достъпа на най-малките деца до социалните мрежи, доколко основателно е притеснението, че едно дете би могло да създаде или да използва фалшива цифрова самоличност, за да заобиколи възрастовото ограничение и само да си създаде профил в социална мрежа? 

Божидар Божанов: „Основателно е. За съжаление, примера в Австралия, където е въведена проверка на възрастта, показва, че през VPN-и масово се заобикаля забраната. Европейската комисия е изработила приложение, което след това ще бъде част от Европейските портфейли за самоличност, което доказва възрастта на потребителя без да разкрива други лични данни. Което е изключително важно, защото ние като кажем, трябва да проверяваме възрастта, това автоматично значи, че всеки, който използва социални мрежи, трябва да докаже кой е пред социалната мрежа. И в този смисъл Европейската комисия е разработила това приложение, само че то има проблем. Някой друг може буквално да си преотстъпи приложението. Дори ще представете си в едно училище един ученик, навършил 18 години може да си предостави приложението на всички останали ученици, които не са ги навършили, така че те да со регистрират профил в социалните мрежи. Аз подготвям и почти съм изпратил писмо до Европейската комисия с тези притеснения, споделяйки абсолютно напълно необходимостта от вземане на мерки за гарантиране на психичното здраве на децата. Защото социалните мрежи действително и безспорно имат сериозен негативен ефект и трябва да предприемем действия. Въпросът е дали този подход с онлайн проверката на възрастта е работещ, дали няма едновременно да бъде заобикалян и да създаде допълнителни проблеми с личните данни. И затова подходът, който ние подготвяме в законодателна инициатива, е свързан с разширяване на функционалността на приложенията за родителски контрол. Чрез тях отново могат да бъдат налагани такива ограничения и те да бъдат много по-прецизни и фини. Например едно приложение да е за деца до 14 години, друго до 16, трето до 17, в зависимост от текущата оценка на риска. И в същото време не могат да бъдат заобикаляни, и не създават такива огромни проблеми, каквито виждаме и в Австралия, пък и в други държави.“

Френският президент Еманюел Макрон вижда възможност политиките за защита на децата в интернет да бъдат подкрепени от  единната европейска цифрова инфраструктура. Неотдавна той предложи забраната за достъп да бъде придружена от надеждна проверка на възрастта чрез европейски цифрови решения, включително Европейския портфейл за цифрова самоличност, вместо да се разчита единствено на родителското съгласие.

„Мисля, че родителското съгласие е по-скоро допълнение, тъй като ни трябва техническа проверка на възрастта, за да го направим. Затова ние предпочитаме забраната под 15 години да се основава на технически механизми, а не само на механизмите на родителското съгласие. Първо, защото опитахме механизма за съгласие на родителите и той не работи толкова добре. И второ, защото това е доста несправедливо, защото за уязвимите семейства, тези, които са най-малко подготвени да се ориентират в дигиталната среда, това не работи. Затова отговорността трябва да лежи върху платформата.“