Човек трябва да преживее всичко, което е написал, иначе няма да е истинско

Едва с втори роман и вече с голяма награда, това се случва на писателя  Боян Йорданов. Авторът не е очаквал романът му „Под месечината, огромна като тиква“ да достигне до едно от най-значимите литературни отличия у нас. След наградата „Хеликон“ за българска проза в края на 2025 година, книгатапечели  и Националната литературна награда за български роман на годината  на НДФ „13 века България“.

„Не очаквах да се наредя сред такива автори. След излизането ѝ около книгата се оформи добра енергия, която като спасителен пояс я понесе в морето на новата българска литература, защото тя можеше съвсем спокойно да потъне“, казва писателят.

Боян Йорданов е роден през 1971 година в Ботевград и започва да пише сравнително късно. Дебютният му роман „Възлюбените“ излиза през 2022 година, а „Под месечината, огромна като тиква“ е неговата втора книга.

Романът проследява съдбата на двама приятели, родени в края на XIX век в едно и също село, които съдбата постепенно отвежда по различни житейски пътища. Историята преминава през войните, обществените катаклизми и драматичните разделения на XX век.

Макар действието да се развива в рамките на един ден, книгата всъщност обхваща повече от един век история на Балканите, Македония и човешките съдби.

Измисленото село Зановец също има своите реални корени. Авторът признава, че е търсил атмосферата на селищата в Подгорието край Беласица, но съзнателно е избягвал конкретни географски препратки.

„Не исках да конкретизирам реално съществуващо село. Прочел съм много краеведска литература от този край, но драматичните събития и границата, която помита човешки съдби, бяха това, което ме интересуваше“, разказва Йорданов.

В книгата са вплетени и лични семейни истории, както и множество документални свидетелства – спомени на участници във войни, исторически източници и публикации от тогавашната преса.

Писателят определя самия процес на писане като едновременно удоволствие и изпитание.

„Процесът на писане е изключително приятен и на моменти изключително тежък, защото човек трябва да преживее всичко това, което е написал, иначе няма да е истинско“, споделя той.

Извън литературата Боян Йорданов работи като ръководител на отдел „Качествен контрол“ във фармацевтична компания – професия, която определя като далечна от творческия свят, но също толкова взискателна.

След успеха на втория си роман авторът признава, че вече обмисля нови идеи, макар все още да е рано за конкретни планове.

„Нещата могат изведнъж да се случат. Така става понякога“, казва той.

Още от него може да чуете в звуковия файл.