Планината лекува нашите рани, а нейните – кой ще излекува?

„След пожар остават не само черни дървета, изчезват птичи гнезда, животински домове, сенките, под които сме си почивали и спомените, които сме създали там. Това лято, нека оставим след себе си само стъпки, не и пепел“.

 С този апел младите планинари от Петрич се обръщат към всички, които обичат планината и природата, да бъдат по-внимателни през летните месеци и да пазят горите от пожари. Това всъщност е поредната кауза на учениците и техните ръководители, които и това лято няма да спазят една чудесна традиция – вечер, когато са в планината, да си запалят лагерен огън, да седнат около него и да си разказват интересни истории, защото ще спазят забраната за палене на огън на открити места в гората. Децата са убедени, че опазването й е много по-важно от това, да прекарат няколко приятни часа около лагерния огън.

Всъщност, сблъскването на младите планинари с опожарени дървета и горски територии по време на планинските им преходи, е една от причините тази кауза да е сред основните в дейността им.

„Няма да забравя, преди години може би, по време на ковид, правим един преход до хижа Яворов и минаваме през един такъв район на една опожарена, така известна между планинарите „мървата гора“, в Пирин. И едно шестгодишно дете с тъжен поглед ме попита какво се е случило с дърветата, без да осъзнава, че това не е болест по дърветата, за която също сме си говорили, а че е едно бездействие от наша страна като общество, като хора, една небрежност, може би. Разказахме на децата, че преди години тук е имало голям пожар и може би ще минат 50 години отново дърветата да бъдат зелени и да бъдат така красиви за очите ни. Тогава едно от децата ми каза: „Госпожо, а всичките ли дървета, които виждаме в планината са повалени от пожар?“ Говорихме за мълните и за опасностите в планината и започнаха да наблюдават и да си правят изводи, че тук не само дървото е изгоряло, че тук са изгорели десетки животни и растения, много тях защитени видове и всеки път говорим какво можем да направим ние, за да не се случва това“, разказа в ефира на Радио Благоевград Гергана Сандъкчиева, ръководител на Сдружение „Млад планинар“ – Петрич.

Тя коментира и факта, че по медиите и в социалните мрежи се говори много по тези въпроси, но понякога информацията, която се изнася не отговаря на истината и не е поднесена, така че децата да разберат за какво точно става въпрос. Затова, призивът на младите планинари и техните ръководите ли е, да имаме по-отговорно отношение не само към гората и природата като цяло, а и към градската среда, в която живеем.

„Не само в планината, и в градска среда, и в паркова среда. Това е нашият призив. Ние със сигурност, докато сме живи, няма да можем да върнем тази планината, която е изгоряла, тази гора, която вече не е така зелена и красива, тази гора, в която огънят само за часове е отнел спомените ни, които дори са свързани с освободителният ни период, с нашите спомени, със спомените на нашите родители, само за няколко часа.Една небрежност. Това, което се наблюдава, за съжаление е лош пример за децата. Няма нужда ние да правим нищо, някой друг може би ще го направи или вече го е направил. Не трябва да бъдем безотговорни“, допълни ръководителят на младите планинари.

Хубавото е, че децата осъзнават, това за което им говорят родителите, учителите и ръководителите, и наистина спазват правилата за поведение в планината, както и опазването на чистотата както в околната среда, тата и в градски условия.

„Няма да забравя миналото година, аз съм на работа, звъни ми телефонът едно от децата ми казва: „Госпожо, ние караме колело в покрайнините на нашия град и виждаме в далечината пушек, на кого да се обадим?“ Това е знак, че ние сме провокирали в децата това да наблюдават различното, да търсят помощ, да търсят спасение. Ние, разбира се, веднага позвъняхме на пожарната, казаха ни, че вече има сигнал и че пожарен екип вече е там.И знаете ли какво направиха децата? Отидоха с колелата да видят, дали наистина пожарната е там. И това всъщност, което можем да направим, е не да се опитваме да засаждаме нови гори. Просто трябва да оставим пътя, по който сме минали такъв, какъвто сме го намерили, дори и по-хубав“, категорична е Гергана Сандъкчиева.

Тя сподели, че през новата учебна година ще бъдат организирани нови походи, ще бъдат покорени нови върхове както в планината, така и в живота.

Подробностите можете да чуете в интервюто на Биляна Славчева с Гергана Сандъкчиева: