В архивите се съхраняват мечтите, борбите и съдбите на поколенията

На пръв поглед архивът може да изглежда като място, изпълнено с папки, стари документи и пожълтели листове хартия. Зад тях обаче се крият човешки съдби, спомени за отминали времена, свидетелства за важни събития и следи от живота на цели поколения. Те пазят не само историята на държавата и обществото, но и приноса на отделния човек, развитието на населените места и институциите.

На 10 октомври се отбелязва Денят на българските архивисти – дата, свързана с началото на организираното държавно архивно дело в България през 1951 година. По този повод разговаряме с Албена Георгиева, началник на Държавен архив – Кюстендил, за отговорността да съхраняваш документалното наследство, за историите, които се разкриват зад старите документи, за новите предизвикателства на дигиталната епоха и за необходимостта архивите да бъдат по-близо до хората.

„За всичко това се крият съхранените мечти, борби, радости, мъка, знания, опит и завети на тези преди нас – от които да черпим ние и които да съхраним за следващите поколения“, казва Албена Георгиева.

Зад всеки документ стои нещо повече от информация. Понякога това е свидетелство за събитие, променило хода на историята, друг път - разказ за делата на една личност, за живота в определено населено място или за развитието на институция. Именно тази възможност да се проследят големите исторически процеси през конкретните човешки истории прави архивната работа толкова ценна.

Професията на архивиста изисква не само задълбочени знания, но и прецизност, отговорност и безпристрастност. Ежедневната работа връща специалистите към миналото, но погледът им е насочен и към бъдещето - към хората, които ще търсят, изследват и осмислят съхранените днес свидетелства.

Особено отговорна е преценката кои документи имат трайна историческа стойност и трябва да бъдат запазени. Тя се основава на редица критерии, сред които значимостта на информацията и съдържанието, оригиналността, авторът, времето и мястото на създаване, както и художественото оформление на документа. Решенията изискват изключителна прецизност и честност, защото от тях зависи каква част от съвременността ще остане достъпна за бъдещите поколения.

Архивите дават възможност да се види историята отблизо. Докато общите исторически източници често проследяват развитието на обществото през мащабни събития и процеси, запазените документи разкриват ролята на отделните личности и общности. Така голямата история придобива конкретни лица, места и съдби.

Като пример Албена Георгиева разказва за писмо, съхранявано в Държавен архив – Кюстендил. То е изпратено от кюстендилския депутат Димитър Поплюбенов, участник в Учредителното събрание във Велико Търново, до Димитър Попгеоргиев Беровски. В него се съобщава, че Конституцията на Княжество България е приета и Александър Батенберг е избран за български княз.

На пръв поглед писмото може да изглежда невзрачно, но съдържанието му отваря прозорец към времето, в което е създадено. То дава сведения за споменатите в него личности и за събития с голямо значение за страната. А наред с това провокира и един любопитен въпрос - колко време е било необходимо, за да стигне новината от Велико Търново до Кюстендил.

Днес, когато информацията достига до нас за секунди, подобно писмо напомня колко различен е бил светът само преди няколко поколения. Именно такива документи превръщат историята от поредица от дати и факти в жива картина на човешкото общуване и обществените промени.

Съвременният свят обаче поставя пред архивистите и нови задачи. Все повече информация се създава и съхранява в електронен вид, а дигиталната среда променя както документооборота, така и начина, по който се осигурява дългосрочното опазване на документалното наследство.

Архивната система вече разполага със система за електронно архивиране, чрез която към Националния архивен фонд на България могат да бъдат приемани и ценни електронни документи. Това е неизбежна стъпка в развитието на обществото, но заедно с нея възникват и нови въпроси - доколко надеждни са различните електронни носители и как да бъде предотвратена загубата на информация.

По думите на Албена Георгиева новите технологии изискват време за тестване и оценка на техните предимства, както и за преценка на рисковете. Дигиталната памет вече е част от историята на съвременността и нейното съхраняване ще бъде все по-важна част от работата на архивистите.

Наред с опазването на документите стои и задачата те да достигат до хората. Архивите не са затворени пространства, предназначени единствено за историци и специалисти. Всеки, който проявява интерес към миналото или търси информация по определена тема, може да се възползва от възможностите, които предоставят държавните архиви.

В Държавен архив -  Кюстендил има читалня, в която посетителите могат да заявяват и използват архивни документи. Достъп до архивна информация е възможен и от разстояние чрез информационната система. За да популяризират съхраняваното наследство, архивистите организират изложби и представят интересни документи в публикации във Facebook.

Важна част от тази дейност са и срещите с ученици, които дават възможност на младите хора да се докоснат до документалната памет по непосредствен и достъпен начин. Защото старият документ може да бъде много повече от свидетелство за отминало събитие – той може да събуди любопитство, да провокира въпроси и да помогне на младите да открият връзката между собственото си настояще и живота на поколенията преди тях.

Архивът съхранява миналото, но стойността му се разкрива най-пълно тогава, когато то достига до хората и им помага да разбират по-добре света, в който живеят. А отговорността на архивистите е не само да опазят документите днес, но и да осигурят възможност те да продължат да разказват своите истории и след десетилетия.