Ракът на гърдата може да протича без симптоми: какво покрива НЗОК?

Ракът на гърдата може да се развива без болка и без видими признаци. Именно затова редовните профилактични прегледи са толкова важни — те дават възможност заболяването да бъде открито в ранен стадий, когато шансовете за успешно лечение са по-големи. Какви изследвания се полагат по линия на Националната здравноосигурителна каса, кога е необходима мамография и защо дори младите жени не бива да пренебрегват здравето си? Отговорите в предаването „Сюжети от деня“ по Радио Благоевград даде д-р Ваня Митова — онкохирург и ръководител на Отделението по хирургия на гърдата и реконструктивна хирургия в УСБАЛО „Проф. Иван Черноземски“, създател на приложението BreastHelp.

Не чакайте появата на симптоми

„Ракът на гърдата не боли. Той не се вижда с просто око“, подчерта д-р Митова, като уточни, че в най-ранните стадии заболяването може да протича без оплаквания. Когато образуванието е само няколко милиметра, жената често не може сама да го установи чрез опипване.Затова специалистът призовава профилактичните прегледи да се превърнат в част от обичайната грижа за здравето, а не да се предприемат едва когато се появи тревожен симптом.

Възрастта сама по себе си не е основание за отлагане. По думите на д-р Митова още младите жени могат да потърсят специалист, който да оцени индивидуалните рискови фактори и да прецени какво проследяване е необходимо.

Всяка нова промяна в гърдите заслужава внимание. Сред признаците, при които е необходима консултация, са уплътнение, промяна във формата или контура на гърдата, придърпване на кожата, промени по зърното, необичайна секреция или увеличени лимфни възли в подмишницата.Тези признаци не означават непременно рак — възможни са и доброкачествени заболявания. Важно е обаче причината да бъде изяснена от специалист, вместо промяната да бъде пренебрегната или да се правят заключения без медицинска оценка.

Какви прегледи поема НЗОК?

Един от важните акценти в разговора е правото на здравноосигурените жени на профилактични изследвания. Според публикуваната от НЗОК информация към октомври 2026 г. възможностите са следните:

• Жени от 30 до 50 години — ехографско изследване на млечните жлези веднъж на две години.
• Жени от 45 до 69 години включително — мамография на млечните жлези веднъж на две години.
• Жени на и над 70 години — мамография веднъж на три години.
• Жени на и над 30 години — мануално изследване на млечните жлези в рамките на ежегодния профилактичен преглед.

За изследванията по повод профилактика личният лекар издава направление. Валидността на направленията за ехография и мамография, когато са издадени за профилактичен преглед, е 60 календарни дни. При наличие на симптоми диагностичните изследвания могат да бъдат назначени и извън профилактичните възрастови групи, когато има медицинска необходимост. Повече информация е публикувана на сайта на НЗОК.

Д-р Митова обърна внимание и на още един важен въпрос — какво се случва, ако при преглед бъде открита подозрителна формация. При необходимост от допълнителна диагностика специалистът може да насочи пациента за образни изследвания, а при показания — и за биопсия. Онкохирургът подчерта, че в определени случаи тези дейности могат да бъдат извършени по линия на НЗОК и че пациентите трябва да се информират за възможностите, преди да заплащат сами за целия диагностичен процес.

Самопрегледът е важен, но не е достатъчен

Всяка жена трябва да познава собственото си тяло и да следи за промени. Самопрегледът помага да се забележат нови уплътнения, изменения в кожата или зърното и други необичайни признаци.

„Няма друг човек в света, който да познава нашето тяло по-добре от самите нас“, посочи д-р Митова.

Това обаче не означава, че самопрегледът може да замени консултацията със специалист и образната диагностика. Някои изменения са твърде малки, за да бъдат установени при опипване. Именно затова профилактичният преглед има ключова роля — той може да открие проблем, преди жената да е усетила, че нещо не е наред.

BreastHelp — напомняне да не забравяме здравето си

Д-р Ваня Митова е създател и на приложението BreastHelp, което предлага инструменти за превенция и подкрепа на пациентите. По думите ѝ чрез модула за профилактика жените могат да попълнят въпросник за оценка на индивидуалния риск, да получават насоки за проследяване и напомняния за предстоящи прегледи.

Приложението е безплатно и включва и възможности за онлайн консултации и записване на часове. В ефира на Радио Благоевград д-р Митова съобщи и за предстоящо обновяване с допълнителни функционалности, насочени към здравословния начин на живот и намаляването на рисковите фактори.

Ракът на гърдата засяга и мъжете

Макар и значително по-рядко, ракът на гърдата се среща и при мъжете. Според д-р Митова около 1% от диагностицираните случаи са при мъже, които често подценяват първите признаци, защото възприемат заболяването като типично женско.

Уплътнение зад зърното, секреция, промени в кожата или увеличени лимфни възли в подмишницата са основания за лекарска консултация. При мъжете с диагностициран рак на гърдата може да има и наследствена генетична предразположеност, затова специалистът може да препоръча генетична оценка и обсъждане на риска за близките роднини.

Посланието на д-р Ваня Митова е ясно: не чакайте болка или видима промяна, за да се погрижите за здравето си. Редовната профилактика, навременната консултация и информираността за правата на пациентите могат да направят решаваща разлика.

В звуковия файл чуйте интервюто на Елеонора Тропанкова с д-р Ваня Митова.