Повечето европейци смятат, че сигурността на държавите им е застрашена

В един все по-несигурен свят мнозинството от гражданите на Европейския съюз се съмняват в способността на правителствата им да ги защитят. Последните данни на Евробарометър сочат, че 79% от французите смятат, че страната им е застрашена, в Нидерландия процентът е 77, в Дания 76. На другия край на скалата са жителите на Словения, където 50 на сто са на мнение, че няма пряка заплаха за сигурността на държавата им. 52 % от хърватите и също толкова от чехите изразяват сходна позиция. В същото време 51% от европйците не смятат, че личната им безопасност е изложена на риск.

"Същевременно европейските граждани ясно разграничават заплахата за страните им от тази към самите тях. Мнозинството не смята, че личната им сигурност е застрашена."

Подтикнат от войната на Русия с Украйна Европейският съюз се опитва да ускори стъпките си в последните години за засилване на отбранителните си способности като се концентрира върху общо снабдяване и разширяване на индустриалния капацитет. Сред мерките е и планът ПреВъоръжи Европа, създаден да увеличи финансирането на отбранителния сектор, както и инструментът за отпускане на заеми Сигурни действия за Европа (SAFE). Тези инициативи изглежда се приемат добре от обществото, защото данните на Евробарометър показват, че повече от половината европейци вярват, че общността ще успее да укрепи сигурността си.

"Повечето европейци вярват, че ЕС ще успее да засили сигурността и отбраната си, особено в държави като Люксембург - 76%, Португалия - 74, Кипър 73 процента и Литва - 71 на сто."

Друга социална тенденция е, че младежите имат по-голямо доверие в способностите на съюза да защити страните-членки. Но независимо от това значителен брой европейци са недеволни от количеството финанси и ресурси, които Брюксел налива в отбранителните си способности.

"Близо една трета от гражданите смятат, че ЕС не инвестира достатъчно в отбрана и сигурност, докато 14 процента са на мнение, че инвестира твърде много. Искането за увеличение на инвестициите се увеличава право пропорционално на възрастта. 27% от хората на възраст между 15 и 24 години искат това да стане, а при анкетираните над 55 години процентът е 35."

На този фон Дания съобщи, че ще отпусне 1 млрд. и 200 млн крони ( или 190 млн долара)за „авариен пакет“, насочен към укрепване на т.нар. „цялостна готовност“ на страната в случай на война или сериозна криза. Правителственият план поставя особен акцент върху засилването на капацитета за електроснабдяване и водоснабдяване, както и върху здравната система и телекомуникациите, изтъкна министърът на устойчивостта и готовността Торстен Шак Педерсен.

"Радвам се, че не само Дания, но и цяла Европа осъзнава заплахите, пред които сме изправени и работи по ответни мерки като засилване на устойчивостта и подготвеността си, укрепване на критична инфраструктура срещу кибератаки. Ако силите, които се стремят да подкопаят ценностите ни, успеят да атакуват критичната ни инфраструктура, ще постигнат целите си."

„При война на европейския континент, хибридна война срещу НАТО и Запада и все по-екстремни климатични явления, ние като общество трябва да сме подготвени за широк спектър от възможни събития“, посочва министерството. При криза всеки датчанин трябва да може да се справя самостоятелно в рамките на 72 часа, подчертава министърът.

"Увеличаваме нивото на гражданска защита. Затова публикувахме препоръки всеки датчанин да е подготвен да се справи 72 часа или три дни без електричество, отопление и вода. Европейският съюз също издаде подобни препоръки. Започнахме и инспекция на бомбоубежищата, защото някои от тях не са отваряни от десетилетия."

Понятието „цялостна готовност“, известно и като тотална отбрана, обхваща планиране, съчетано с военни и граждански функции и е широко възприето в северните държави. Финландските власти също призоваха населението да се подготвя както психически, така и логистично за възможността от война заради близостта до Русия.

"Напълно съм сигурен, че усилията, които се полагат, ще имат ефект. НАТО увеличава разходите за отбрана, страните-членки на ЕС отделят повече пари за сигурност и отбрана. В същото време наблягаме на укрепване на гражданската защита и защитата на критичната инфраструктура. Това показва, че приемаме сериозно риска и взимаме мерки срещу него."

От началото на втория мандат на Доналд Тръмп в Белия дом трансатлантическите отношения достигнаха най-ниското си ниво. В тази атмосфера Европа се опитва да си възвърне и засили собствените отбранителни способности. Бившият представител на САЩ в НАТО и военен експерт Иво Далдер изтъква, че това няма да е лесна задача и припомня защо.

"Европа, 80 години след Втората световна война, е част от организация, създадена, за да даде увереност на Стария континент да се възстанови и изгради наново. Но след края на Студената война европейците решиха, че живеем в свят, в който отбраната не е необходима. Затова в последните 25 години, макар и с някои изключения, Европа едностранно се разоръжи. А отбранителните дейности, които вършеше, бяха предимно в полза на Съединените щати, като изпращането на военни в Афганистан, например."

Далдер разделя условно държавите от ЕС на две групи - пиещите бира европейци от северните държави взимат отбраната по-насериозно, докато любителите на виното южноевропейци са склонни да гледат по-оптимистично на ситуацията на Стария континент и неглижират нуждата от въоръжаване. Според Далдер с "мирния дивидент", позволил на европейските страни да заделят повече финанси за вътрешни проблеми за сметка на отбраната, е свършено и политиците сега трябва да взимат епохални решения.