Два български филма ще участват в 18-я МФФ "Милениум" в Брюксел

Два български филма - "Походът на Амазонките" на режисьора Борислав Колев и "В ада с Иво" на Кристина Николова, са включени в програмата на 18 - то издание на Международния фестивал за документално кино "Милениум", който започва на 26 март в Брюксел. Всяка година фестивалът представя филми на независими творци от целия свят. Артистичен директор на кинофестивала е българка - режисьорката Златина Русева, която от четири десетилетия живее и твори в белгийската столица.

В годините на социализма в България й спират филмите и тя решава да избяга - не сама, а със съпруга си. Годината е 1986 - та. От тогава до ден днешен Русева живее в Белгия и прави кино, което й харесва.

В Брюксел Златина Русева и нейният съпруг създават продуцентска къща и започват да си сътудничат с "Лекари без граница". Снимат войни, природни бедствия, хуманитарни катастрофи, но в трагедиите търсят добрата новина. През 2009 година създават Международния фестивал за документално кино "Милениум", който представя филми на независими творци от целия свят.

На 26 март в Брюксел започва 18 - то издание на фестивала. В програмата са включени филми от различни страни и континенти.

"Има много филми идващи от европейските страни, но едновременно се опитваме да покажем на публиката филми, които идват от страни, които са абсолютно неизвестни тук. Имаме филми от Монголия, от Казахстан, Саудинтска Арабия, Южна Америка. Всички континенти са представени на фестивала", каза Златина Русева.

Темите на документалните филми, които ще бъдат показани по време на фестивала са актуални - от проблемите свързани с опазване на околната среда до конфликта в Близкия изток.

"В момента мисля, че светът преминава една сериозна световна криза и това се отразява доста зле върху психиката на хората. Те са стреснати и уплашени и си задават много въпроси, на които няма отговор. Ролята на нашият фестивал, е да помогне на хората да разберат по - добре света, в който живеем. На практика в момента не се изучава история и с виртуалната памет, която се настанява, ставаме общество без памет. А общество, което няма памет, за съжаление няма и бъдеще. В този смисъл документалното кино е от малкото изкуства, което позволява да се съхрани паметта на човечеството. Голяма част от филмите са правени много дълго време. Има филми, които са правени от 10 до 12 години. Това променя и съдържанието, и контекста, и посланието на филмите. Това, което се опитваме да направим, е да засегнем в програмата основните въпроси, които са въпросите за оцеляването на човечеството. Един от тях е въпросът с опазването на околната среда, където не само няма прогрес, а има определено регрес", казва режисьорката.

Друга важна тема, която попада във фокуса на Международния фестивал за документално кино, е темата за психичното здраве.

"Тъй като цялата тази депресия, която идва с всички военни действия, срещу които ние се чувстваме безпомощни. С увеличаването на притока на информация, която в определена степен е и дезинформация, много хора изпадат в неврози, в психични депресии и бърнаут. Специално търсихме тази година филми, които по някакъв начин да носят информация как човек може да се справи с тези състояния", обяснява Русева.

Въпреки че се прави много трудно, документалното кино има бъдеще, казва режисьорката Златина Русева. По думите й, много млади хора днес се интересуват от това изкуство.

"Документалното кино, както често съм казвала, не е професия, а това е мисия. И днес има много млади хора, които се интересуват от документално кино. Фестивалът се прави почти от стажанти, тъй като в момента субсидиите страшно намаляват навсякъде. Белгия не прави изключение. Дори е от страните, които много бързо реагират поради самата си структура. Има много млади хора, които идват и работят при нас, защото се интересуват от тематиката и от документалното кино. Да се прави документално кино е трудно, защото то отнема много време. Аз понякога се смея, че това е от изкуствата, в които ти плащаш, за да го работиш. А не да ти плащат затова, че си го направил. Струва ми се, че документалното кино ще има все повече и повече значение, защото източниците ни на автентична информация са все по - малко и по - малко. Хората, които гледат документално кино, не правят бърнаут. Защото документалите филми позволяват на човек да отвори емоциите си и да усети вътрешния си потенциал", каза в заключение режисьорът Златина Русева.

Интервю на Даниела Големинова със Златина Русева в "Закуска на тревата".