Един съвременен Орфей - Павел Павлов

Павел Павлов от град Драгоман, на 31 години, животът му е свързан от дете с природата и животните. Израства покрай баба си и дядо си, от тях в него се ражда любовта към животните и българската народна музика.

Като малък много е обичал да пее с баба си, а дядо му е свирел, докато е с овцете, на така наречения дудук. Павел е много благодарен и на майка си и баща си за възпитанието, което са му дали, и за любовта към животните и музиката.

Работил е в София, но решава да се върне към истинския живот, както той казва, вече се грижи за своята ферма край Драгоман. Той е самоук певец и обича да радва хората с песен сред природата.  

Поет е, скоро ще издаде първата си стихосбирка.

"Обичам да пиша това, което усещам, преживявам, виждам и го превръщам е стих,  сподели Павел Павлов.

Кога Ви свършва работният ден? Знам, че ставате много рано, но кога свършва?

"Нямам определен час. Ставам сутрин към шест часа, даже по-рано. Отивам, доя животните, давам на малките теленца, на сърничките, на конете, на агнетата, на кучетата, обръщам внимание на всяко едно животно поотделно.

Намирам време измежду работата да изпея някоя и друга песен за хората.

Пеенето ми дава възможност да се свържа така с хората, с живота, по един искрен начин.

Това е начинът ми да споделя себе си и да разкажа истории и чувства, които иначе остават вътре в мен. За мен музиката е мостът между животните, природата и хората, разказа за "По първи петли" Павел Павлов от село Драгоман.

Още в интервюто на Маргарита Дойчинова с Павел Павлов за "По първи петли".