Япония - пътуване в сезона на цъфналите вишни

В "Закуска на тревата" разгръщаме картата на света, за да се пренесем в Япония - в сезона на цъфналите вишни. Наш гид в тази радио разходка е Анета Тодорова.

Интересен факт е, че Детският радиохор на БНР, е причината Анета да се влюби в страната на "Изгряващото слънце", в нейния език и култура. Като дете, в продължение на 10 години, Тодорова е пяла в хора, който знаем, години наред поддържа приятелски връзки с Япония. Това провокира интересът на нашата сънародничка към японската култура и нещо повече, за да задълбочи познанията си, завършва специалност японистика в Софийския университет "Свети Климент Охридски". Няколко години Анета Тодорова е преподавала английски език на японци в Брюксел, където живее. Преди дни се завърна от двуседмично пътешествие из Япония и ето какво разказа.

"Япония доста е напреднала технологично, но също така японците са запазили и традициите, които са част от ежедневието им....Пътуването ни започна от Киото, старата столица на Япония. Там има концентрация на туристически обекти, които си заслужава всеки един турист да види. Набелязахме си най - основните неща - Златния павилион, Сребърния павилион, един храм с пречистваща вода Кийомидзу - дера, през който минава цяла Япония, за да се пречисти, Хълма със стоте порти. Има неща, които трябва да се видят и да се усетят. Потапяш се в един друг свят, много различен от Европа", разказа нашата сънародничка.

Япония е компактна на картата. Усещането е, че всичко е "на една ръка разстояние". Така ли е в действителност?

"Това не е точно така, тъй като Япония се състои от четири острова, които започвайки от юг на север са като разлети в пространството. Това, което я прави компактна, са бързите влакове. Забелязахме, че на всеки пет минути имаше влак - стрела към Токио и всеки път перонът се изпълваше с хора. На перона има разноцветни ленти, които отвеждат към вратата на съответно от влакче, която спира на определеното за целта място. Там са се подредили хората един зад друг и има стъпки, на които трябва да стъпят. Ако го нямаше този ред, няма как да просъществува цялото това движение, защото човекопотокът там е голям", сподели впечатленията си Анета Тодорова.

"Отидохме в Япония специално, за да видим японския вишнев цвят, наречен сакура. Това са едни декоративни дървета, които не раждат плод, което за много българи най - вероятно не е нещо практично. За японците практичното не е толкова важно, колкото тази преминаваща красота. Сравняват живота на самураите, който е кратък, но красив, с живота на вишневите листчета на сакурата. Цялата им култура е съсредоточена върху това набюдение на красотата. Спрямо цъфтежа, организират пикници в различните паркове. Културата на пикниците идва от Япония. Вечер всички излизаха след работа, събираха се семейства и приятели, носеха газови котлончета, за да готвят там на място под дърветата. Вечер започваха да осветяват самите листчета отдолу. Имаше невероятни градини, в които дърветата се оглеждаха в изкуствено направени езерца. Имаше идеална симетрия между дърветата, сградите и огледалния образ. Това е нещо, което само там съм виждала - този култ към красотата, култ към непреходното, по детински радост, която изпитват, когато видят отрупан вишнев цвят. Снимат френетично. Изживяването е много впечатляващо и много различно.... Разбрах, че има двеста вида сакури. Повечето от тях са бели с розово - лилави венчелистчета, но и има и розови. Много от тях са подарени на белгийската държава. Като се върнах от пътешествието ги заварих цъфнали в Брюксел. Заради дългогодишното приятелство, всяка година Белгия получава стотици вишневи дръвчета, обагрени в розово. Там видяхме много от тях. Най-ранният сорт е плачещата вишна. В Киото те бяха разцъфнали, на останалите им бе рано. Ние изпитахме това усещане да вървиш из града в преследване на цъфтежа на вишните....", сподели с вълнение Анета.

Нашата сънародничка разказа и топлите срещи с японските й приятелки.

"Отидохме им на гости в град Сето, който е малко градче до Нагоя. Всичко в тяхната къща е организирано около огромната маса за гости, която не е типична за японския дом, тъй като японските домове са много малки. Там пространството се цени. Много е красиво, като един музей, но не е натруфено и претрупано с мебели. Има много пространство...Има една стаичка в типично японски стил - с една сламена рогозка, хартиени щори и на стената една картина с йероглифи, която изобразява настроението на съответния сезон. За всеки сезон се слага различна картина. Попитах моите приятели защо държат празна тази стая и те казаха, че това е стаята за релакс. Там, където отиваш и се обръщаш към себе си, можеш да медитираш или просто да си почиваш. До тази стая е спалната, в която пак нямаше нищо, защото японците спят на едни много тънки дюшеци, които всяка сутрин се навиват и ги прибират в гардероба, и стаята остава празна. Този минимализъм е необясним за нас европейците", казва Тодорова.

"Аз съм благодарна на съдбата, че ме срещна с Япония чрез песните от Детския радиохор и от там желанието ми да науча езика. Това е един необятен език. Дори японците си признават, че често забравят някои от йероглифите, защото в ежедневния живот са над 5000, за да можеш да четеш нормално вестник. Аз не твърдя, че знам езика, но това ми е отворило една врата към цялата култура, към хората, към един различен свят", казва в края на разговора Анета Тодорова.

Интервю на Даниела Големинова с Анета Тодорова в "Закуска на тревата".