Изследвания на океанските течения в пролива Брансфийлд

По време на 34-тата българска антарктическа експедиция на борда на изследователския кораб “Св. Св. Кирил и Методий” се провеждат серия международни научни изследвания, посветени на динамиката на океанските процеси в района на пролива Брансфийлд.

Част от тях са проектите на Мишел Албинос и Ян Будеват, които работят в областта на физическата океанография и изследват движението на водните маси и влиянието им върху антарктическата екосистема.

Мишел Албинос: проследяване на малките течения в Антарктика

Мишел Албинос е част от Института за химия и биология на морската среда към Университета в Олденбрук и насочва своите изследвания към малките, дребномащабни течения в пролива Брансфийлд — процеси, които все още остават недостатъчно проучени. В рамките на проекта тя използва повърхностни дрифтери и GPS проследяване, за да анализира движението и взаимодействието на различните водни маси.

Основната цел е да се разбере как тези течения влияят върху циркулацията в региона и върху екосистемата, включително преноса на крил — основен хранителен ресурс за китовете. По време на експедицията са проведени два успешни експеримента с дрейфуващи буйове, като всеки от тях продължава по два дни и изисква сложна организация и работа в реални полярни условия.

Един от най-запомнящите се моменти за екипа се оказва възстановяването на дрифтерите по време на гъста мъгла и видимост от едва няколко метра. Въпреки трудните условия, след продължително търсене буйовете са открити, а събраните данни дават надежда за по-задълбочено разбиране на океанските процеси в района. Според Мишел именно дългосрочните наблюдения и събирането на данни в различни сезони са ключови за проследяването на промените в теченията и тяхната роля в местната екосистема.

Ян Будеват: какво разкрива "грапавостта" на морската повърхност

Заедно с Мишел в изследванията участва и Ян Будеват от изследователския център "Хелмхолц" в Харион, който работи с океанографски радар за наблюдение на структурата на морската повърхност. Неговата работа е насочена към проследяване на фините сигнали във водата, чрез които могат да бъдат анализирани движението на теченията, височината на вълните и процесите на издигане и потъване на водните маси.

Особено важни за изследванията са малките вихрови структури, които играят ключова роля в обмена на газове между атмосферата и океана. За да бъдат анализирани тези процеси, учените комбинират радарни наблюдения с измервания на температура, соленост и плътност на водата, което позволява изграждането на по-прецизни океанографски модели.

Работата в открито море обаче изисква постоянна адаптация. Според Ян научните експедиции често поставят изследователите в непредвидими ситуации, където именно неочакваните резултати водят до най-ценните открития и нови интерпретации за физиката на океана.

Българското присъствие в полярната наука

Изследванията на международните екипи са част от дейността на Български антарктически институт и 34-тата българска антарктическа експедиция, която продължава да разширява присъствието на България в полярната наука. Участието на научноизследователския кораб “Св. Св. Кирил и Методий” създава възможност за провеждането на реални океанографски изследвания в Антарктика и поставя основа за бъдещи международни проекти, свързани с изучаването на океана, климата и екосистемите в Южния океан.

Повече чуйте в интервюто на Марина Великова с Мишел Албинос и Ян Будеват в рубриката на БНР "Антарктическите хора".