Изкуственият интелект в ранна училищна възраст

Навлизането на изкуствения интелект в образованието вече не е въпрос на бъдеще, а на настояще – както в САЩ, така и в Европа. Училищни ръководства от София до Вашингтон търсят начини да интегрират новите технологии в учебния процес, често движени от идеята, че дигиталните инструменти могат да персонализират обучението и да облекчат работата на учителите.

Но заедно с ентусиазма се появяват и сериозни въпроси: какво губят децата, когато делегират мислене, писане и творчество на алгоритми.

По темата неотдавна се появи обширна статия в престижното американско издание The New Yorker със заглавие "Какво е нужно, за да премахнем Изкуствения Интелект от училищата?"

За статията авторката Джесика Уинтър разказва за свои лични преживявания и интервюира образователни експерти и хора от технологичната индустрия.

В разговор с Младен Петков за „Американски честоти“ Уинтър разказва, че идеята за материала се появява не в редакцията, а у дома. Първо едното ѝ дете се прибира с грамота за "умения с изкуствен интелект", придобити чрез компютърна игра. После шестокласник носи нов Chromebook, вече оборудван с Gemini – пакет AI инструменти на Google. „Когато пише есе, инструментът казва: ще ти помогна да пишеш. Тогава си помислих: това не е бъдещ проблем. Това е тук, сега,“ казва Уинтър.

Тя сравнява AI системите със "съсед, от когото ни побиват тръпки", който не предлага особено добри аргументи, но въпреки това му се дава достъп до децата. Според нея често се повтаря тезата, че изкуственият интелект е неизбежен и затова трябва да се научим да го използваме разумно.

Но тя отбелязва, че много неща са неизбежни.

"Можем да се сетим за редица други неща, които са тук, но нашите деца не ги използват. Колите са тук. Децата не ги карат. Висшата математика е тук, но тя може да почака, докато децата развият основни математически умения," казва Уинтър. По‑подходящ модел според нея е сексуалното образование, което започва в по‑късна възраст, когато учениците вече имат базови умения и критично мислене.

В статията си Уинтър разглежда на пръв поглед радикални предложения като например премахване на Chromebook устройствата от класните стаи в Съедините Щати. За авторката масовото навлизане на тези лаптопи е сравнително ново явление, породено от пандемията и дистанционното обучение.

"Никой не смята, че това работеше добре. И все пак тази останка от онова време продължава да преследва децата ни“, казва тя. Според нея връщането към молив и хартия би подкрепило когнитивното развитие.

"Всеки образователен експерт, всеки когнитивен учен, всеки човек с познания за тези (AI) инструменти и за когнитивното развитие на децата, който няма финансов интерес в тези технологични постижения, всички те ще кажат, че това не е полезно за децата," изтъква авторката на The New Yorker.

Уинтър вижда надежда в родителските общности: "Нямаме друг избор, освен да се надяваме на бъдещето, защото какво иначе би означавало това за децата ни. Но също така съм обнадеждена, защото...ръководени от родители групи наистина правят някои промени. Например в Лос Анджелис родителски активистки групи току-що убедиха училищното настоятелство да приеме резолюция, която налага някои ограничения за времето пред екрана, специфични за различни възрастови групи и различни класове в училищата в Лос Анджелис."

Уинтър вярва, че техният пример може да вдъхнови промяна и другаде.

Потърсихме Google, компанията която разработва Chromebook за коментар, но не получихме отговор преди приключването на този материал. В статията на Уинтър е цитиран представител на Google, който казва, че целта за включването на Gemini е да се дадат повече възможности на учителите да създават по-богати преживявания.

Представителят подчертава, че компанията не е в ролята на експерт по педагогика. От Google също посочват, че Gemini е съобразен с американското федерално законодателство като данните от учениците не се използват за облагодетелстване и че разговорите между ботовете и учениците не се преглеждат от хора и не се използват за трениране AI модели.

Още чуйте в интервюто на Младен Петков с Джесика Уинтър за рубриката на БНР "Американски честоти".