Митрополит Антоний: Трябва да се обединим около християнския морал и принципи

В Деня на Европа, в специално интервю за БНР, което Негово високопреосвещенство Западно - и Средноевропейският митрополит Антоний даде за програма "Хоризонт", отправи послание към вярващите:

"Посланието към всички вярващи в Деня на Европа, е да имаме повече любов помежду си, за да възтържествува и мирът между нас. Има много неща, които в съвременния свят ни разделят, но примерът, че живеем в обединена Европа ни дава надежда, че можем да се обединим. Но трябва да се обединим само и единствено върху онези изконни принципи, които са трайни, които са изградени върху твърда основа. А твърдата основа, това е християнският морал и принципи. Когато говорим за ценности, няма ценности извън християнството. Защото именно божественият нравствен закон, който е във всички основни религии, това са десетте божи заповеди, които гарантират този морален нравствен закон, който е гръбнакът на добруването на нашето общество. Ако се обединим около нещо непреходно и вечно, тогава наистина ще постигнем единство, не временно, не само тук и сега, защото трябва да го покажем пред хората, а то ще бъде наистина трайно. Да имаме повече вяра, да имаме повече надежда, да имаме повече любов и да не подминаваме болката на нашите ближни, нито нуждата им. Да творим добро и да не очакваме добро. Защото знаем, че който твори добро, дава заем Господу", каза митрополит Антоний.

Как Българската православна църква общува с европейските институции?

"Българската православна църква общува активно с европейските институции от 2014 г. като член на Комитета на представителите на православните църкви към ЕС. Това е един комитет, който бе сформиран през 2010 г. в Брюксел от ръководството на митрополията на Белгия, където участват представителите на различните поместни православни църкви, които са членове на ЕС. Този комитет има своята задача да бъде гласът на православната църква тук в Европа. Глас, който се изказва по най - различни социални, общочовешки и обществени теми, които засягат живота в нашето ежедневие в обществото. Това са темите за християнското семейство, теми свързани с еднополовите бракове, с Истанбулската конвенция и с много други законопроекти, които касаят основните принципи на нашето общество, а част от тях са и основни християнски принципи и ценности, които Църквата ги защитава. Църквата е този коректив, който се опитва да бъде, независимо от това дали гласът й е чут или не."

Чува ли се гласът на Българската православна църква в Европа?

" Аз мисля, че гласът на православната църква се чува. А БПЦ като част от общото семейство на православните църкви и нейният глас се чува в този общ глас. Естествено, основните представители на църквата тук, са представителите на Вселенската патриаршия, но като първи между равни ние се събираме и обсъждаме, корегираме тези наши становища и накрая стигаме до едно общо, което е на православните църкви. И това е смисълът, тук да се чува общото становище, защото когато сме много, обединени сме по - силни и гласът е по - силен. В европейските институции работят много православни християни. В Европа живеят много православни християни, така че като част от общото семейство на ЕС нашият глас трябва да бъде зачетен и чут, защото той е гласът на тези православни християни, които работят в европейските институции и живеят в Европа."

В Брюксел митрополит Антоний пристигна с отец Ангел Воденичаров, който преди седмица беше ръкоположен и от септември ще поеме духовната грижа за вярващите наши сънародници в белгийската столица. Какво наложи смяната на свещениците в Българската църква "Свети Климент Охридски" в Брюксел?

"Радваме се, че може да има една приемственост, защото отец Димитър служи на Българската православна църквата вече повече от 40 години. Той е свещенослужител със своя духовен опит и всичко онова, което той положи като основи за църковната община "Свети Климент Охридски" ни радва и можем да надградим стореното от него. Причината е чисто екзистенциална. Отец Димитър е на преклонна възраст и като човек на пенсионна възраст, предпочита да предаде щафетата на по - младите. Радостно е, че отец Ангел откликна на нашата молба. Той има голям административен опит в администрацията на Светия синод на БПЦ като административен секретар, а преди това като семинарист, който е завършил Софийската духовна семинария и Богословския факултет на СУ. Надявам се да бъде достоен приемник на отец Димитър. Тук в Брюксел църковната ни община е под благодатния покров на Свети Климент Охридски. Прекрасен храм, намолен храм, с традиции и хора, които посещават службите. Всички те могат да се радват на енергията и креативността на отец Ангел. От 1 септември той ще бъде официалният свещеник на Българската православна църква в Брюксел. А отец Димитър като втори празничен свещеник ще служи, когато има възможност и сили."

Предвижда ли се разширяване на българската църква в Брюксел, защото настоящата е много малка и често на празници едва успява да събере всички желаещи да се черкуват?

"Това ще покаже времето, защото отец Ангел като млад свещеник ще види каква е ситуацията. Нека не забравяме, че на Великден всяка една църква е малка. Църквата се измерва като мащаб във всеки един нормален неделен ден. Ние сме от малкото тук в Брюксел, които имаме собствена църква. На много малко места има собствени църкви в диоцеза на Западно - и Средноевропейската епархия. Това нещо трябва да го ценим, да го ползваме и да му се радваме. Естествено, ако църквата стане много тясна за вярващия народ, за тези осъзнати християни, които идат в неделя с молитва, постейки, причестявайки се и участвайки в службите осъзнато, тогава вече ще търсим решение за разширяване на църковната ни дейност, може би търсейки по - голям храм. Това ще бъде във времето. Към момента храмът е достатъчен за всички наши сънародници. Ще има и неделно училище за млади и за възрастни хора в храма. За младите хора ще бъде на място, а за възрастните хора ще бъде по ютуб канал. Отец Ангел има амбицията да се концентрира извън богослужебната си дейност, в тази духовно - просветна дейност, която е така необходима и да използваме социалните мрежи да бъдат една трибуна, амвон на евангелското благовестие, което да достига до много хора."

Последната църква, която придоби БПЦ на Запад, е тази в Лайпциг. Предвиждате ли и в други европейски градове, където има големи български общности да има и български храмове?

"Дай, Боже! Молим се за това. Надяваме се и го желаем, но това става в свое време, както е казано в свещеното писание. Последната църква, която имахме възможност да закупим за българската общност "Света Варвара" в Лайпциг, тя беше отображение на постоянството на църковната ни община. Ние закупуваме храмове там, където виждаме, че има богомолен народ, а не само да влиза и излиза от храма. Да бъде една жива, дейна община. Това беше и в Щутгарт, където закупихме храм за българите, в Лондон, където построихме храм за българите, това беше в Хага, във Виена, в Брюксел, Хамбург и Берлин. За другите църковни общини се надяваме, когато узреят духовно и чрез санкцията на митрополията в Берлин, чрез препоръката на енорийските свещеници да придобиваме още самостоятелни храмове, които ще ни дадат възможност да разгръщаме в пълнота нашата не само пастирска, но и църковно - просветна и социална дейност. Това да бъде втори дом за нашите сънародници, където да идват и да се чувстват у дома си", каза в заключение митрополит Антоний.

Още в интервюто на Даниела Големинова с Негово Високопреосвещенство Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний за БНР.