Автор:
Лъчезар Вълев
Интервю
Победител в правителствената криза в Румъния е крайната десница
Поддържаната от Москва партия АУР може да увеличи позициите си в местната власт. Рискът е румънското общество да я приеме за новото нормално
Интервю с Кристиан Първолеску
събота 9 май 2026 10:34
събота, 9 май 2026, 10:34
Илие Боложан
СНИМКА: news.ro
Размер на шрифта
Румънските социалдемократи бяха обвинени тази седмица, че в името на властта жертват демокрацията. Защото се съюзиха с крайната десница, за да свалят с вот на недоверие коалиционното правителство, в което доскоро участваха. Заради конфликт с премиера либерал Илие Боложан. Т.нар. санитарен кордон срещу крайнодесните популисти в Румъния беше пробит.
Междувременно северната ни съседка се тресе от икономически предизвикателства като висока инфлация, голям бюджетен дефицит и тежки мерки за икономии, за да не загуби милиарди евро от Европейския съюз.
Президентът Никушор Дан, който по конституция трябва да номинира премиер, започна консултации за съставяне на ново правителство от същата коалиция. Социалдемократите обаче вече не са желани за партньори, а и те настояват за нов премиер. Румъния обаче познава вече някои странни, но често успешни конфигурации във властта.
Политологът Кристиан Първолеску анализира политическата ситуация в Букурещ в интервю за БНР.
Как се стигна до тази напрегната политическа ситуация? Може ли да обясните различните нива и пластове на събитията и поведението на политическите играчи, за да се стигне дотук?
Ясно е, че в Румъния имаме ендемична политическа криза, свързана с отношенията между институциите и с формалната и неформалната реалност. У нас имаме много силен министър-председател, също като новия министър-председател в България, но нашият е в рамките на коалиция. Именно министър-председателят е истинският лидер не само на правителството, но и на страната. Ако няма консенсус в правителството, той взема решенията. Това обаче създава пропаст между него и останалите в коалицията. Това по принцип е основната причина, заради която в Румъния имаме правителствена нестабилност.
Това не е първият, а седмият вот на недоверие в Румъния след 2009 година. В периода от 2004-а до днес имахме 16 правителства. При нас обаче, за разлика от България, няма предсрочни парламентарни избори, защото конституцията ни прави изключително трудно да се реализира такъв сценарий. Затова обикновено просто се сменя конфигурацията на мнозинството. Такава е ситуацията и сега. Много е сложно, защото крайната десница е значима парламентарна сила. Алиансът за обединение на румънците (АУР), заедно с другите суверенистки парламентарни групи разполагат с 32 процента от местата в парламента. И заради тази им тежест Социалдемократическата партия се споразумя с тях да подкрепят вот на недоверие. Но социалдемократите искат смяна само на премиера, а не на коалицията. Това допълнително усложнява нещата.
Каква е ролята на президента в тази криза?
Президентът Никушор Дан има задачата да свика консултации за съставяне на ново правителство. Той иска да има същата коалиция - прозападна, както той я определи, а не проевропейска. Смяната на тези термини дойде, тъй като в момента отношенията му с администрацията на Доналд Тръмп не са съвсем лоши. Президентът Дан говори за прозападна коалиция между социалдемократите, либералите, Съюза за спасение на Румъния и партията на унгарското малцинство, както и другите депутати от малцинствата. Това според мен е възможно, но ще зависи много от преговорите. В момента емоциите в обществото са на много високо ниво. Либералите и Съюзът за спасение на Румъния заявиха, че няма да си сътрудничат със социалдемократите за съставяне на правителство. Но тези позиции могат да се променят.
Твърдите националистически крила на социалдемократите и на АУР флиртуват отдавна помежду си. Но може ли все пак да обясните как се стигна до това явно сближаване между ПСД и хората на Джордже Симион?
Ясно е, че Социалдемократическата партия е в необичаен съюз с крайната десница, защото на пръв поглед двете изглеждат несъвместими. Но нека се върнем в 2021 година - тогава имаше успешен вот на недоверие срещу правителството на Флорин Къцу от Националлибералната партия. Вотът беше подкрепен от социалдемократите, АУР и Съюза за спасение на Румъния. Така че тези играчи имат своята история на сътрудничество. От вота преди 5 години спечели ПСД. Сега обаче няма ясен победител.
Какъв е проблемът на ПСД с Илие Боложан?
Истината е, че отношенията между Боложан и ПСД бяха много напрегнати. Изостриха се, след като премиерът заяви, че социалдемократите подклаждат корупцията. Напрежението се нагнети и заради програмата за строги икономии. Електоратът на социалдемократите е основно от селските райони и част от средната класа. И именно те пострадаха най-много от мерките за затягане на коланите. Освен това ПСД сметнаха за неприемливо като най-голяма партия в коалицията да играят второстепенна роля, в която влязоха.
Ситуацията стана напрегната и сред самите либерали. Премиерът предложи административна реформа. Но тя не беше истинска, а целеше намаляване на зависимостите на местните власти. ПСД държи най-много кметски места в Румъния - 45 процента, следвана от Националлибералната партия с 40 на сто. 10 процента има партията на унгарското малцинство, а останалите са за други партии. Кметовете и местните власти като цяло не бяха много доволни от това предложение. В крайна сметка Боложан се отказа от тази реформа, но за социалдемократите вече беше изключително трудно да бъдат част от това правителство.
Кой загуби повече - либералите заради сваления им премиер или социалдемократите заради близостта им с АУР и обвиненията, че са предизвикали тази криза?
Ясно е, че Социалдемократическата партия губи повече. Парадоксът се състои в това, че вотът на недоверие беше успешен, но на международно ниво пострада реномето на ПСД, че е нормална партия - заради сътрудничеството ѝ с крайната десница. А за имиджа на тази партия в самата Румъния - зависи за коя част на страната говорим. В малките градове и селските райони традиционно печели Социалдемократическата партия. Но в големите градове, като Букурещ, Тимишоара, Яш и т.н. печелят либералите, защото те използват популистка реторика за борба срещу корупцията, привилегиите и т.н. След като беше свален, премиерът Илие Боложан заяви: "Аз съм жертва на партия, която брани привилегиите. Затова ме махнаха!"
Но не Националлибералната партия е победител в тази политическа криза, а крайната десница, олицетворявана от Алианса за обединение на румънците. АУР сега са в центъра на политическия живот в Румъния. Само месец и половина преди вота на недоверие те имаха споразумение с либералите за подкрепа за приемането на бюджета, който не се харесваше на ПСД. Сега обаче националистите се обединиха със социалдемократите, защото осъзнават своята тежест. А либералите ще продължават да зависят от тях, ако искат да съставят правителство на малцинството - трябва им подкрепа от някъде.
В средносрочен план обаче печелят и Националлибералите. Защото в тази ситуация лъснаха проблемите на ПСД. Техният електорат е капсулиран. Както в България, така и у нас нямаме истинска социалистическа партия. ПСД е просто опортюнистична формация, която организира активисти на местно ниво в нещо като конфедерация. Те нямат истинска идеология. Служат си със социална реторика, за да получат подкрепа от твърдия си електорат.
Какви рискове крие партия като АУР да е в центъра на политическия живот? Какво означава това за румънската политическа система?
Има значение за хората, които нямат ясна политическа ориентация. След президентските избори през 2024 година, когато беше констатирана руска намеса в румънската политика чрез социалните мрежи, нивата на популизъм и конспирации в страната бяха много високи. В крайна сметка - с победата на Никушор Дан на президентските избори през май 2025-а успяха демократичните проевропейски сили. Но на втория тур лидерът на АУР Джордже Симион спечели 44 процента от гласовете. Това е силна социална основа. АУР реално не е партия, а движение, което се цели в определени настроения в румънското общество. Те нямат активисти на местно ниво, а се стремят да купуват такива хора от Социалдемократическата партия.
Затова за ПСД е важно да останат във властта. Защото ако са в опозиция, много от кметовете им в селските райони и в малките градове ще преминат към АУР. Попитахте ме за риска? Рискът е обществото да приеме крайната десница за нещо нормално. Защото тя няма ясна политическа линия, а е популистки опортюнистична. Играе на тънката струна на общественото недоволство с обещания като на бившия президент Траян Бъсеску - парламент само с 300 депутати, кметски избори в два тура и т.н. Крайната десница няма истинска програма, камо ли да предлага реални решения за икономиката. Освен това е свързана с Москва. След вота на недоверие Симион беше представен като герой в руската преса. Това не е нормално.
Какво струва на румънските граждани тази политическа криза - в ситуация на висока инфлация, бюджетен дефицит и опасност от загуба на милиарди евро европейско финансиране? Какви ще са шетите?
Истинските щети са сривът на леята спрямо еврото. А що се отнася до дефицита, мисля, че политиката на строги икономии на премиера Боложан беше погрешна. Сложи прекалено голям акцент върху това. Да, дефицитът намаля - до 7,9 на сто миналата година от 9,3 на сто. Но все още е най-високият в Европейския съюз, а правителството стана крайно непопулярно.
Оптимист ли сте за изход от политическата криза? В какъв период ще се случи това?
Разумният срок според мен е две до три седмици. Но либералите и Съюзът за спасение на Румъния очевидно се готвят за дълги преговори. Трудно е да се каже колко ще продължат, защото не се знае още колко вещ ще е президентът Никушор Дан в намирането на консенсус. Той изпада за първи път в такава ситуация. Ще видим.
По публикацията работи: Добрин Йотов
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!