Белочерковци почитат своите 101 герои в Априлското въстание

Белочерковци отдават почит на своите 101 герои в Априлското въстание на 10 май или 28 април по стар стил, а върху 96 от къщите са поставени паметни плочи на четниците, поведени от Бачо Киро за сраженията при Дряновския манастир.

 Честването е под патронажа на президента Илияна Йотова. Тя ще се включи в тържествената проверка заря тази вечер в Бяла черква пред монумента на Бачо Киро.

 В чест на 100-годишнината от Априлското въстание Бяла черква е обявена за град. Днес в Историческия музей на Бяла черква ще бъдат открити две изложби.

 Едната е фотодокументална и е под надслов „Бяла черква – 50 години град и 50 години Исторически музей“. Втората изложба е гостуваща на Ловешкия исторически музей и е посветена на Априлското въстание и Първи Търновски революционен окръг“.

 В 19 часа в църквата „Свети Димитър“ ще бъде отслужена велика вечерня и панихида за загиналите въстаници, след което ще започне спектакъл-възстановка на самодейци и членове на дружествата „Традиция“ на събитията от 1876 г. и факелно шествие до местността „Черничака“. От там преди 150 години е тръгнала белочерковската чета на Бачо Киро.

 Бяла черква е като град-музей, който пази живата памет за Априлското въстание, разказва Анастасия Георгиева, наследничка на въстаници от четата на Бачо Киро и поп Харитон и директор на Историческия музей в града:

 
„Бяла черква записва името си в българската история с участието си в Априлското въстание и с Бачо Киро. Паметта е вградена в многото паметници в Бяла черква, сред които е и паметникът на Бачо Киро преди да бъде откаран в Търново и обесен. Паметта е дълбоко вградена в белочерковци“.

Белочерковци са издигнали Бачо Киро на пиедестала на почитта.

 От 101-ин участници в четата на Бачо Киро и поп Харитон 72-а са убити в Драновската епопея, 29 се завръщат. Паметта за въстаниците се пази и предава в родовете на белочерковци:

 
„Валери Василев, наследник на даскал Васил Неделчев, загинал в Дряновския манастир през 1876 година. Дядо ми е бил напорист човек, щом на младини е успял като даскал в Сухиндол да основе читалище. Много близък съратник на Бачо Киро. Моят баща е направил това радословно дърво и го пазим“. 

 

Няколко книги са написани от краеведа Николай Теодосиев за Бяла черква и Априлското въстание, които пазят паметта. Тя се предава и от наследниците, каквато е Елка Минева. Като ученичка заедно с баща си тя участва в първата театрализирана въстановка на битката при Дряновския манастир, по повод 100-годишнината на въстанието:

 

„Аз съм наследник на Иван Неделчев Минев, негова пра-пра внучка. Той е бил бунтовник, непослушен за онова време, смел. Мисля, че ние носим неговите качества и затова така активно баща ми, чичо ми и аз се включвам винаги в живота на Бяла черква“.

„Ивалина Иванова съм, бивш уредник в Историческия музей в Бяла черква. Наследник съм от рода на баща ми, род Тончеви, на – Вълчо Неделчев Тончев, бил е само на 23 години, когато участва в битката при Дряновския манастир и е убит там. По линия на майка ми съм наследник съм и на четиримата братя, участници в Дряновската епопея – Атанас, Иван, Илия и Неделчо Марчеви“.

 

 

Историческият музей в Бяла черква пази много артефакти от онези славни времена преди 150 години за Първи търновски революционен окръг и за Априлското въстание, разказва Анастасия Георгиева:

 

„В музея са запазени саби, ятагани, пушки, които са предадени от наследници на въстаниците. Пазим оригинални фотографии на останалите живи четници – от 1901 година, когато на коне са направили поход до Дряновския манастир, за да отдадат почит на загиналите си другари. През 1898 година също имат една много хубава оригинална снимка, предадена в музея, на всичките останали живи четници, снимани пред църквата. И последната снимка на останалите няколко души през 1926 година също е запазена в музея и тя е по повод 50-годишната от Априлското въстание.

Имаме в музея едно евангелие с приписки, с почерка на Бачо Киро. Много запазени имаме почти всички книги, оригинални, на свещеник Петко Франгов, който е бил участник в четата и който е бил един от първите летописци на Априлското въстание. Още през 1880 година той издава книжката „Приключенията в Дряновския манастир“.

 

Заместник-кметът на община Павликени Албена Петрова е наследник на четниците Иван Минев и Петър Тончев. И двамата успяват да оцелеят в битката при Дряновския манастир. За Петър Тончев тя разказва:

 

„Една нощ, когато отива да си промие раните при реката, го хващат три турски заптиета. Водят го в конака в Недан, малтретират го, изтезават го и го довеждат до павликенския бей. Беят го разпознава и решава да му помогне, заради направено преди години добро. Изпраща го в Търновския музей. Дочаква Освобождението и амнистията. Преселва се в Павликени. Умира 1919 година. Бил е много активен участник в обществения живот и пренася духа на Бачо Киро. Активен участник е в създаването на дружество „Ройче“, участва в строежа на църквата“.

 

Всяка година с Национален клуб „Традиция“ белочерковци правят възстановка на тръгването на четата на Бачо Киро, организира се митинг-заря. Музеят в Бяла черква не спира да сее семената на паметта и в децата, за да се помни подвигът на героите от Априлското въстание, разказва музейният директор Анастасия Георгиева.

 

Повече чуйте в звуковия файл.