Мария Генова: България е с най-добрия климат в Европа

Родената в Пловдив Мария Генова е завършила журналистика в Холандия, работила е 20 години за вестници и списания, после става популярна със своите  15 книги. По 8-9 месеца в годината е в България.Тя популярзира нашата страна като място за туризъм и живеене. По-важното е, че , като човек на словото - журналист, е успяла да издаде 15 книги и е търсен лектор в Нидерландия,

"Току-що бях завършила Немската гимназия и отидох на ски на Пампорово. И срещнах там един холандец и много бързо се влюбихме. Обаче мен ме беше много страх да заминавам така за чужбина, защото все пак бях млада и, общо взето, в България си ми харесваше. Тъкмо се бях записала да уча журналистика в София и, викам си, сега изведнъж да замина за Холандия. Обаче той беше много настоятелен, идва три пъти в България да ме увещава, и аз накрая заминах с уговорката, че първо ще отида да видя дали ми харесва. Обаче наистина много добре се разбирахме и все още сме си заедно и си се обичаме след толкова години."

Това беше след 10-ти ноември?

"Да, някъде... 17-годишна тука беше комунизмът, нали, дето го преживяхме. Беше много интересно. Цялата промяна я преживях и, един вид, стана от комунизъм един връх капитализъм, нали, две години, дето всичко беше абсолютна неразбория в България. Ама абсолютна просто, от единия до другия ден да промениш нещо, и това беше наистина много интересен период от историята. Аз съм щастлива, че го преживяхме, за да имаме сравнение, защото примерно, ако разказвам на децата ми, те нищо не разбират. То беше наистина покъртително. То просто от едно общество да преминеш на друго от единия за другия ден не става много лесно. И повечето хора мразят да им се промени нещо в живота, камо ли такава огромна промяна. И много хора ги уволниха, беше въобще голяма неразбория. Повечето ми приятелки заминаха да следват тогава в чужбина, защото решиха, че в България няма да стане. Аз вече не толкова за да ходя да следвам там, колкото нали, че се запознах с приятеля ми. Обаче наистина като отидох в Холандия, първата ми работа беше да се запиша да следвам там. Не можех журналистика, защото още не знаех езика, а пък това ми беше мечтата."

След като все пак сте преживяла тука срива на единия строй и началото на другия, там като отидохте имахте ли поредна вълна, изискваща от вас някаква нагласа?

"Те вече си бяха построили комунизма, обаче друга, друга форма на комунизъм в сравнение с тази в България. Един такъв много цивилизован капитализъм и нали всичко беше препълнено - супермаркети, работи, подредено. Аз такова нещо в България още нямахме - такива големи супермаркети. И аз като влязох в тези супермаркети, аз просто не знаех какво да избера. Сто вида ориз, сто вида бисквити, сто вида тоалетна хартия... Просто можех наистина два часа да прекарам в един супермаркет. И накрая даже така ми се... от всичкото това изобилие просто не ми се ядеше вече. Че в България бих се натъпкала с бисквити, там отслабнах не знам колко си килограма."

Колко време бяхте по-дълго време откъсната от България?

"Първите години се връщах най-много по веднъж в годината, да видя майка ми и баща ми, и баба ми. Повечето години така. И всичките тези години само за отиване-връщане, само "Здравей, здрасти" и тръгваш си. Първите години нямаше интернет, нищо нямаше. Бях съвсем откъсната от света. Сега въобще не можем да си го представим това, че е нямало интернет. Тогава беше разни разговори за по две евро на минута, което като кажеш няколко думи и вече толкова ставаше сметката. Беше много трудно със социалните контакти и с всичко. Доста трудна адаптацията в началото беше наистина. Аз съм доста социален човек, обаче даже и на мен ми беше много трудно да си намеря там среда, контакти и така нататък. Аз говорех добре английски, добре немски, обаче те си искат техния си език, общо взето. В смисъл, всеки говори там английски за повърхностен разговор, си им интересна, и после вече си приключват с техния си език, техните си приятели. Написах 15 книги обаче. Доста бързо го научих езика, почнах да пиша. В началото само почнах да работя като кореспондент там към един холандски всекидневник. Те ме харесаха, почнах вече почти всеки ден да пиша за вестника. После на разни списания ме приеха на работа. На мен ми се вдигна самочувствието и реших да следвам журналистика, защото в началото въобще не се осмелявах и да си помисля, че мога да стана журналистка на холандски. Само маркетинг се бях записала да следвам, защото беше по-лесно. И накрая завърших журналистика четири години там, взех си дипломата и много бързо си намерих работа. И работих наистина за безумно много холандска преса, много така... Минавайки доста в средата като журналист, научаваш много неща. Просто много, защото навсякъде ти разрешават да си буташ носа. Така че беше много интересно. И 20 години горе-долу работих като журналист и... да."

Вие сте един от светлите примери на българин, заминал в чужбина, първо с любов - това е много важно - и второ, с успехи в кариерата. И все пак сте предпочела да се върнете и да стоите тук повече?

"По принцип аз нямам против да емигрираме изцяло, обаче въпросът е, че имам холандска фирма, която е доста така печеливша, защото давам много лекции в Холандия. В смисъл, че станах като известна писателка там. Написах 15 книги на холандски, някои от тях станаха бестселъри и те покрай тези книги ме канят на много лекции. И то разни такива, в смисъл - министерства, банки, уважавани такива, всякакви известни компании. И аз даже имам много често по 10 лекции на месец. Те книгите са на всякакви теми, обаче сега напоследък най-много ме канят на темата "Киберсигурност", защото написах една книга за хакери. И понеже мога да им го разкажа така на достъпен начин, те мен ме канят, не искат разни IT консултанти и специалисти. Много са им скучни. В България каквото правя, си го правя с много любов и най-вече си оправям такива разни стари апартаменти, си ги правя нови, красиви, модерни и ги даваме на гости, на туристи. По този начин популяризираме България и те всичките като дойдат, остават много възхитени, защото всичките тези апартаменти са на първа линия със страхотна гледка към морето. И хубави мебели, всичко така направено по-западно - в смисъл, че нищо не им липсва. И те вече като дойдат в България, толкова се възхищават и пак се връщат. Мен това поне ми е... това е единственото, което мога да направя. Защото съм си мислила и тука за кариера, обаче вече, честно казано, на стари години да почвам отначало не ми се занимава. Така че това някак си по ми харесва - да стана хотелиерка."

Има ли в съзнанието ви някакво изречение за България, идея някаква, какво е България?

"България за мен като климат е може би най-добрата страна на Европа. Първо, че си има сезони, и второ, че сезоните са много приятни. Лятото не е примерно така идиотски топло, както примерно Гърция или Турция, или Испания, да умираш там на 45 градуса. Много е приятен климатът. Има есен с наистина красиви гори. Зима с много хубави зимни спортове. Имахме апартаменти само на Пампорово, ходихме да караме последните години, въпреки че навсякъде по света съм карала ски - и в Америка, и къде ли не сме карали ски, просто из цяла Европа сме карали също ски, така че не е да нямам база за сравнение. Естествено, че тука курортите ни са по-малки, с по-малко писти, обаче пък примерно Пампорово е спокойно, качваш си се на лифта, качваш си се нагоре - красива планина. И Банско ми харесва много. Ние миналата година за първи път отидохме на Банско - естествено, че февруарската ваканция са пренаселва, защото сума ти държави имат ваканция по едно време. Обаче иначе, ако караш януари, ако караш март, много си е спокойно и толкова хубави заведения на Банско - аз съм очарована там от качеството на заведенията. Много конкуренция има и на много високо ниво. Банско аз си го избрах, защото е градче, и лятото да отидеш, и зимата да отидеш, и напролет, и есен си е обитавано и някак си има си атмосфера, центърът е красив, Пирин планина се вижда..."

Още в интервюто на Маргарита Дойчинова с Мария Генова в "По първи петли".