Военният свещеник – между вярата, армията и бойния дух

Какво остава след празника? Камбанен звън от древен манастир. Мирисът на пролетна трева. Песента на дете. Свещ, запалена късно вечерта. И усещането, че човек не е сам, когато е свързан с нещо по-голямо. 

Гости на "Нощен Хоризонт" са доц. д-р Костадин Нушев, преподавател в Богословския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", богослов и изследовател, посветил работата си на християнската етика, духовната култура и връзката между Църквата и обществото. И Гроздан Стоевски – магистър по богословие, докторант в Богословския факултет на СУ и бивш офицер от Българската армия. Той е и председател на Сдружение "Св. Георги Победоносец", посветено на съвременното военно-свещеничество и духовната грижа за военнослужещите.

Те разказват за това какво свързва човека с вярата, словото и българската традиция. За манастирите като духовни обители, книжовни средища, художествени светове и места, в които времето сякаш тече по различен начин. За онези пространства, в които през вековете са се преписвали книги, съхранявал се е езикът, раждали са се идеи. 

Говорим и за военните свещеници. Защото образът на светеца воин и днес поставя важните въпроси – какво означава сила, дълг, как се запазва човешкото в свят на конфликти и тревожност.

Във време на войни и напрежение само на стотици километри от нас, разговорът за духовната грижа към военнослужещите вече не звучи абстрактно или далечно.

Все повече държави отдавна са възстановили своето военно свещенство, а и у нас темата постепенно излиза от периферията на обществения разговор. 

Ролята на военния свещеник в България има дълбоки исторически корени, но и съвременно значение, което днес все по-често се поставя на обществено обсъждане. Темата за възстановяването на военното духовенство отново влиза във фокуса на разговорите между представители на Българската православна църква, армията и академичните среди.

"Ролята на военния свещеник е на първо място като духовен пастир, душегрижител, просветител и проповедник. Защото и военнослужещите, както всички хора, са духовни хора и имат своите духовни търсения", подчертава Гроздан Стоевски.

По думите му празникът на Българската армия и връзката между църквата и войската не са нова традиция. Още на 6 май 1880 година княз Александър Батенберг възстановява Гергьовден като празник на армията, а през 1917 година започва и организираното военно духовенство у нас.

"Тогава вече имаме армейски проповедници, дивизионни проповедници, полкови и болнични свещеници. До 9 септември ролята на военния свещеник е била именно да осигурява духовна грижа, да проповядва и да вдъхновява", припомня Стоевски.

След 1944 година тази традиция е прекъсната, а възстановяването ѝ след демократичните промени се случва бавно и трудно. Според него днес военнослужещите приемат все по-естествено присъствието на църквата в армията.

"Все по-нормално става взаимоотношението между църква и армия. Военнослужещите приемат все по-нормално ролята и мястото на църквата", казва той.

Гроздан Стоевски разказва и личен спомен от времето, когато е бил курсант във военното училище.

"Имах джобна библия и това изглеждаше много странно. Викаха ме командири и офицери, за да проверяват дали съм психически устойчив, защото съм вярващ човек. А всъщност именно вярващият човек е по-добър професионалист и по-добър военен", споделя той.

Историческите примери за присъствието на духовници в армията са многобройни – от освещаването на бойните знамена още по времето на цар Симеон Велики до военните свещеници в Българското опълчение.

"На 6 май 1877 година в Плоещ първите военни свещеници в редовете на Българското опълчение освещават Самарското знаме", припомня Стоевски.

По думите му именно в кризисни и бойни ситуации нуждата от духовна опора става най-видима.

"Има една максима – в окопите няма невярващи", отбелязва той.

В разговора бяха дадени и примери от други държави. В Украйна например в момента служат около 400 щатни военни свещеници, а още над 1400 са доброволци. Подобни структури съществуват и в Румъния, Сърбия и Гърция.

Според Стоевски България може да използва именно опита на съседните православни държави.

"Можем да се поучим най-вече от сръбския и румънския модел. Те съчетават православната традиция с уважение към другите вероизповедания", смята той.

Той обръща внимание и на факта, че в исторически план в българската армия е имало не само православни свещеници, но и имами и равини.

"България е традиционно православна държава, но има и други вероизповедания. Това също трябва да бъде отчетено при възстановяването на военното свещенство", посочва Стоевски.

По думите му най-сериозната пречка пред възстановяването на института днес остава липсата на нормативна рамка и политическа воля.

"Военнослужещите имат потребност от духовна грижа. Въпросът е държавата да намери волята и модела, по който това да се случи", заключава Гроздан Стоевски.

Още в интервюто на Станислава Пирчева с доц. д-р Костадин Нушев и Гроздан Стоевски в "Нощен Хоризонт".