Проф. Рафаел Руис: Визитата в Испания утвърди папа Лъв XIV като глобален лидер

Неотдавнашното посещение на папа Лъв XIV в Испания привлече милиони вярващи към събитията с негово участие. Визитата, в която за първи път главата на Римокатолическата църква говори пред испанския парламент, предизвика предимно позитивни реакции, но имаше и недоволни и протести. Какви са ефектите от посещението на папата в Испания – както за страната, така и в международен план. 

Проф. Рафаел Руис, преподавател по социология в Университета „Комплутенсе“ в Мадрид, е сред водещите млади испански изследователи в областта на социологията на религията, културата и съвременните социални трансформации. Доктор по изучаване на религиите, неговата научна и преподавателска дейност е фокусирана върху процесите на секуларизация, религиозния плурализъм в Европа и управлението на многообразието в съвременните демократични общества.

Автор е на редица монографии и научни публикации, анализиращи как глобализацията и миграционните процеси променят облика на традиционните европейски общества, с особен акцент върху динамиката в Испания и Южна Европа.

Испанската епископска конференция определи посещението на папа Лъв XIV като „исторически успех“. Имат ли епископите солидни аргументи за толкова категорично твърдение според Вас?

Според мен това беше събитие с изключително дълбоко значение и разбирам оценката на епископите по няколко причини. На първо място, ако погледнем цифрите и обществения интерес към визитата на папа Лъв XIV, трябва да отчетем, че говорим за страна, която през последните години премина през интензивен процес на секуларизация.

Фактът, че посещението на папата беше проследено от толкова много хора и с такъв огромен интерес – както от католическата общност, така и от публика извън Църквата – сам по себе си е забележителен. Това събитие имаше сериозен отзвук в Испания, тъй като покрай визитата на Светия отец и други съпътстващи прояви започва да се преосмисля ролята на религиозното в едно общество, което досега се смяташе за може би по-секуларизирано. Това е едната страна на въпроса. От друга страна, смятам визитата за историческа, защото тя имаше белезите на т.нар. „постсекуларно посещение“. Под това имам предвид, че Испания, подобно на други страни от Средиземноморския басейн (особено тези с традиционно католическо изповедание), дълго време се характеризираше с много интензивно противопоставяне между клерикализма и антиклерикализма. Парадоксално е, но предишните визити на папи вероятно предизвикваха много по-остра реакция в една тогава по-католическа Испания.

В онази Испания, която беше по-религиозна, имаше сектори, които се мобилизираха много по-силно срещу папата. Настоящото посещение обаче беше по-скоро постсекуларно. Тоест, визита, която излиза от тази стара парадигма и при която Църквата се обръща към мнозинството от обществото – независимо дали е религиозно или не – за да представи своето пасторално и доктринално послание. За разлика от реакциите, които сме виждали в други моменти от съвременната история на Испания (дори когато страната беше по-католическа), сега голяма част от нерелигиозната публика разбра значението на тази визита и обърна внимание на думите на папа Лъв XIV – независимо дали беше съгласна с тях или не. Наблюдавахме едно по-широко и по-плодотворно взаимодействие между различните обществени сектори.

Друг ключов елемент беше речта на папа Лъв XIV в испанския парламент, което е крайъгълен камък в историята на страната ни. За първи път папа говори пред испанските депутати. Има подобни прецеденти в други страни – в Обединеното кралство, Германия, САЩ, Италия – но в Испания това се случва за първи път. Поради всички тези причини напълно разбирам високата оценка на епископите.

В този смисъл, смятате ли, че посланията, които Лъв XIV отправи към целия свят, получиха допълнителна тежест от факта, че бяха произнесени именно в Испания? Имам предвид местата на посещението – парламента в Мадрид, Канарските острови, Барселона, „Саграда Фамилия“.

Да, но мисля, че има и предистория, която засили глобалния авторитет на папа Лъв XIV още преди пристигането му в Испания. Първо, това бяха позициите му относно войната в Иран, изразени непосредствено преди визитата. Всъщност очакванията в международен план бяха по-изострени, тъй като през първата година от понтификата си папата беше по-сдържан по отношение на налагането на собствения си стил и динамика. Това беше година, в която папата беше доста по-мълчалив и случващото се във Ватикана нямаше чак толкова голямо медийно покритие. Но е вярно, че събитията преди визитата в Испания подчертаха този негов глобален характер и оттам дойде и засиленият интерес на световната преса.

Първият фактор, както споменах, беше позицията на папа Лъв XIV спрямо Доналд Тръмп и администрацията му по отношение на войната в Иран. Вторият фактор е, че посещението съвпадна с публикуването (само седмица по-рано) на първата енциклика на папата, посветена на изкуствения интелект. Това създаде много добра основа, за да се разбере глобалният обхват, който визитата в крайна сметка постигна.

Извън това, голяма част от изказванията на папа Лъв XIV, макар и направени в испански контекст, съдържаха ясни послания както за Католическата църква, така и за целия свят. Това се отнася както за речта му в парламента – където той затвърди социалната доктрина на Църквата, но с много ясен акцент върху миграционния въпрос, така и за посещението му на Канарските острови. Визитата там съвпадна с приемането на новите регулации на Европейския съюз за мигрантите, което очевидно засили глобалното измерение на думите му.

Така че без съмнение визитата на Лъв XIV имаше много ясно международно измерение, тъй като засегна темите, които най-много вълнуват папата в момента относно състоянието на света: миграцията, изкуственият интелект, „похищението“ на християнството от страна на политическите идентичности. Всичко това присъстваше в речите му и е част от неговите глобални опасения, а международният контекст допълнително даде тласък на това световно измерение на посещението му в Испания.

Смятате ли, че тези послания и самата визита са част от стратегия за позициониране на папата като глобален лидер?

Да, смятам, че е така. Международният контекст го позволява, но освен това папа Лъв XIV по време на цялото си посещение правеше ясни препратки към международната ситуация от Испания. Той защити едно специфично виждане за международния ред, което в момента е в криза на много места – ключовата роля на международното сътрудничество и зачитането на международното право. В известен смисъл присъствието на Тръмп в Белия дом също кара моралния характер и авторитета на папата като глобален лидер, защитаващ една съвсем различна визия за света, да изпъкват повече.

Има и друг важен ключ към разбирането на това морално лидерство в думите му от Испания. В контекста на дълбока поляризация в много страни, а и на глобално ниво, папата отправя послание, което ясно се стреми да позиционира гласа му над политическите битки. Т.е. гласът му да отиде отвъд поляризацията, която характеризира глобалния политически дебат, и да се опита да даде послание, което да бъде прието не само от вярващи и невярващи, но и от хора от левия и десния политически спектър. Оттук трябва да разберем и защо в речта си пред парламента той говори много за миграцията, но не пропусна да спомене евтаназията и аборта – за да не бъдат думите му лесно използвани само от определени политически сектори, а да запази тази надпартийност, която е един от ключовете за неговото международно морално лидерство. Лъв XIV е човек, роден в Съединените щати, живял в Перу и оглавявал Ордена на Свети Августин, който има членове по целия свят. Папата е личност, която прави нещата през тази глобална призма. Когато изпраща послание към католиците в Съединените щати, всъщност то е насочено към целия свят. Или когато го питат за въпроси, свързани с сексуалния морал на Църквата – той има предвид Европа, но говори и за Африка. Той наистина притежава този поглед отвисоко. В случая с Испания видяхме визита, която очевидно говори за Испания, за нейната култура, традиции, историческото тегло на Църквата и предизвикателствата пред нея, но голяма част от тези въпроси бяха разгледани през глобална перспектива, откъдето дойде и интересът на световните медии.

Смятате ли, че някои от най-чувствителните въпроси в Испания – като случаите на злоупотреби в Църквата, абортът или еднополовите бракове – бяха третирани до известна степен като „фонов шум“ или не?

Да, в Испания се дискутираше много фактът, че папата, който беше поканен от ляво правителство, ще говори в парламента за абортите. Но аз винаги казвам, че в крайна сметка това е папата. Не можем да очакваме от него да излезе с феминистки лозунги от типа „нашето тяло, наше право“, нали разбирате. В основата си той просто излага позициите на социалната доктрина на Църквата.

Това означава, че не можем да очакваме нещо различно.

В краткосрочен план – не. Работата е там, че Ватиканът и Светият престол разполагат с една от най-солидните дипломации в нашия свят. И понякога, вместо да гледаме какво казва папата, трябва да обърнем внимание на това как го казва и колко често го казва. Това е важното и тук напълно се съгласявам с Вашата теза.

Темата за аборта и евтаназията беше спомената съвсем конкретно в рамките на едно изречение в речта му, на фона на пет страници, в които той говори за миграцията. Мисля, че това ясно очертава приоритетите му. Той постави акцента върху миграцията, социалната справедливост, човешките права и международната перспектива.

Съгласен съм с Вас, че темите на тази визита бяха други. И оттам се обяснява защо опозицията срещу посещението на папа Лъв XIV беше изключително малка. Защото темите за аборта и евтаназията по принцип генерират сериозно отхвърляне сред голяма част от населението. При Йоан Павел II или Бенедикт XVI тези въпроси бяха важна част от дискурса и това предизвикваше по-голям обществен отпор. Лъв XIV не ги избягва, но се придържа към общата социална доктрина на Църквата. В известен смисъл папата беше последователен в това, което мисли. Проблемът по-скоро беше за политиците, които трябваше да намерят начин как да напаснат думите на папата към собствените си партийни доктрини.

Какви ефекти в краткосрочен и дългосрочен план предвиждате, че ще има посещението на папа Лъв XIV в Испания?

В краткосрочен план вече можем да отчетем няколко неща. Първо, в медиите се породи сериозен дебат не просто за католицизма, а за религиите в Испания като цяло. След 20 години на интензивен процес на секуларизация, в който изглеждаше, че в Испания почти липсват религиозни хора, визитата успя да върне темата за религията в дневния ред. И мисля, че част от испанското население отново започна да оценява това като важна и релевантна тема, за която трябва да се говори, която е част от нашето общество и от която всички религии могат да допринесат. Това са краткосрочните ефекти – религиите отново бяха поставени в центъра на общественото внимание. Наблюдаваме промяна на парадигмата. Преминахме от период, в който се говореше едва ли не за изчезването на религията в Испания, към ситуация, в която медиите и хората отново отчитат, че има много религиозни граждани и че религиите са нещо важно както в Испания, така и в съвременния свят.

Има и друг интересен аспект. В момент, в който младежите в Испания започват да отчитат по-високи нива на идентификация като католици и се наблюдава ръст на религиозността сред най-младите, Църквата показа сериозни мускули, така да се каже. Ако се замислим обективно – колко субекти в Испания са способни да съберат над един милион души на едно събитие? Много малко. Църквата демонстрира тази своя социална сила.

Освен това тя показа, че има различен начин да продължи да бъде най-важната институция в Испания, без да се опитва да налага мнението си. Църквата предложи идеи, говори и влезе в диалог с различни сектори, но се вижда, че тя губи онова изкушение за налагане на отминали епохи, когато се говореше за Испания като за изцяло и единствено католическа страна, в която всички са длъжни да слушат какво казва Църквата. Сега Църквата по-скоро предлага идеи, отколкото да ги налага. Дори когато се говореше за аборт и евтаназия, идеята беше представена ясно: това е позицията на Църквата, но се уважава автономията на светските власти. Това е първото нещо, което папата казва. Този обрат е много интересен, за да разберем как католицизмът възприема себе си в съвременното испанско общество.

Католицизмът остава мажоритарна религия, но визитата разкрива, че начинът на разбиране на отношенията му с испанското общество се е променил. Тя вече не е единствената Църква, нито е Църквата на абсолютно всички испанци. Тя е Църквата на една значителна група испанци и съответно начинът, по който подхожда към проблемите, трябва да бъде различен.

От друга страна, в краткосрочен план визитата е добро доказателство за преодоляването на едно много силно напрежение, което съществуваше през последните години между левицата и католицизма. Разбирателството, което папата показа с левите лидери и обратното – общият език по определени теми, фактът, че ключови лидери от основните леви партии оцениха много позитивно визитата и че тя получи толкова силна институционална подкрепа от едно ляво правителство в Испания – всичко това е показателно. Около 2004–2005 г. се отвори огромна пропаст между тогавашното ляво правителство и Църквата и оттогава напрежението беше постоянно. Според мен посещението на папата изгради нов мост за диалог между левицата и католицизма. Не трябва да забравяме, че в Испания има много хора, които са католици, но гласуват за левицата. Католицизмът не иска да изгуби тази група от хора, а левицата не иска да изгуби тези гласоподаватели. Това е взаимноизгодна връзка, която не винаги е идеалистична или алтруистична, а се основава на факта, че съществува сериозен електорат, който споделя тази двойна принадлежност – към католическата вяра и към лявата политическа идея.