Вдъхновението "България" за португалската авторка Сара Дуарте Брандао

Българските читатели бързо припознаха романа на португалската писателка Сара Дуарте Брандао "Кой се страхува от светците на дома" като красива история, посветена на избора да бъдеш свободен. Заглавието вече има своите успехи. Получава Литературната награда на град Алмада през 2023-та, както и Наградата за нов автор през 2025-та на най-голямата онлайн книжарница в Португалия.

А България се оказва истинско вдъхновение за дебютната история на Сара. Пътуване с влак довежда авторката у нас през 2017-та.

"С няколко приятели искахме да дойдем и да разгледаме балканските страни. И когато спряхме в София много ми хареса. И Българи, като цяло. На следващата година видях, че моят университет предлага програма "Еразъм" в българската столица, така че реших да се върна. Аз и един мой приятел бяхме сред първите, които дойдоха в "Националната художествена академия" тук в София по "Еразъм" от нашия университет. И беше невероятно. Имах възможност да пътувам много из България - ходехме в планините, близо до морето, навсякъде. Наистина се влюбих в страната. Харесва ми начинът, по който ме кара да се чувствам, много е красива. Така че винаги, когато някой ме попита за България, говоря за нея с много грижа и любов. Затова беше много вълнуващо, че първият превод на книгата ми в крайна сметка се оказва тук и ме връща обратно в България."

Животът в България оставя много спомени в Сара Дуарте Брандао. Питам я за онези места, които веднага се появяват в съзнанието ѝ, когато стане въпрос за страната ни. Едно от тях е патриаршеската катедрала във Велико Търново.

"Има повече от едно, но трябва да кажа, че - в контекста на темата на тази книга - често се връщам към усещането си, когато за първи път влязох в една църква във Велико Търново, която е цялата изрисувана. Беше в тъмни цветове, кафяво и черно, а фигурите - много красиви. И помня, конкретно, как бях изумена там и как ми се искаше да пренеса това усещане някъде, да го вложа в нещо. Това се случи и на много други места тук - мога да говоря за Рилския манастир, за един манастир близо до Русе, който е в скалите...но това усещане във Велико Търново беше наистина красиво и доста ново за мен. Картините сякаш излизаха от стените. Поне аз така го почувствах и много често се връщам към това усещане."

И макар да споделя, че езикът ни ѝ е сложен, Сара не крие, че той ѝ говори много - както разбираме и от посланието в началото на книгата "Кой се страхува от светците на дома". То е адресирано към читателите и читателките ѝ в България. А романът ѝ се развива в градчето Сао Педро да Афурада.

"В началото на книгата казвам, че е вдъхновена от това място в Португалия. Но наистина не исках действието да бъде конкретно там. Исках читателите да могат да си представят някое друго място, въпреки че, разбира се, книгата е дълбоко вдъхновена от този регион. Това не е исторически роман, така че нямах притеснението дали описвам мястото точно такова, каквото е – затова и никога не го назовавам в книгата. Така че голяма част от въображаемия свят в нея дойде от моя собствен опит – от Португалия, малко повече от вътрешността на страната, където живееха баба ми и дядо ми. Също и тази идея за различните подходи към начина, по който изобразяваме нашите светци. Мисля, че бях много вдъхновена от светците, за които се разказва в историята, но също и малко от начина, по който ги представят в Бразилия, и до голяма степен в България. Така че местата, на които съм била и които са ми повлияли, които са ми направили впечатление - от тях се вдъхнових."

Един фрагмент от миналото на рибарското градче Афурада вдъхновява Сара Дуарте Брандао за "Кой се страхува от светците на дома". То е свързано с фигурите на светци, изработени от скулптора Алтино Мая за новата църква на мястото.

"Мисля, че фигурите са невероятни. Първо, заради размера им - те са малко по-големи от обикновено, и второ, по-конкретно защото са изработени от дърво. Те са изключително пластични. Едно от нещата, свързани с изобразяването на тези фигури, което според мен става малко досадно, е, че голяма част от скулптурите са имитации на имитации на имитации. А аз мисля, че той е успял да създаде един наистина нов образ за Португалия, който очевидно е вдъхновен от времето на автора, прекарано в Африка - по време на войната. Но го е направил по начин, който е невероятен. Така че аз наистина се влюбих в скулптурния подход към тези образи. И затова много исках да напиша нещо за тях, да ги накарам да излязат от килера, в който са били натикани. За първи път видях скулптура на автора в университета през 2020 г., в едни лекции, където ми разказваха историята му. И помня как си помислих: Защо хората не бяха харесали това? Защо общността би отхвърлила тези образи, които за мен са много по-красиви от повечето светци, които виждам в португалските църкви?"

Повече чуйте в звуковия файл.