Да се изгубиш в Девън и да откриеш необичаен пъб

Когато човек пътува, понякога е добре просто да се загуби, за да открие наистина интересни неща, за които никога няма да научи, ако следва традиционните маршрути. Така твърди нашият кореспондент във Великобритания Веселин Паунов, който споделя, че често съвсем умишлено се губи, като изключва навигацията в напълно непознати места. Но нека чуем разказа му за един селски пъб в графство Девън с екзотичното име „Страноприемница без тяло“, „Няма тяло“ или „Няма никой вътре“, както би звучал преводът в зависимост от контекста, за който ще стане дума. Името е провокирало Веско да обърне повече внимание на имената на тези „социални институции“, както англичаните наричат своите кръчми.

Това, което чувате, е може би най-известната фолклорна песен от графство Девън. В нея се разказва как авторът е поискал от някой си Том Пиърс да му даде сивата си кобила назаем, за да отиде на панаира в Уидъкъмб с един куп приятели. Само че от претоварването на кобилата с много ездачи тя се разболява и умира. Тази песен, между другото, минава за хумористична, но това едва ли е изненада, защото в Англия хуморът и зловещото лесно се преплитат. Казвам това, защото преди с моето семейство да стигнем до пъба „Страноприемница без тяло“, имахме много емоции, карайки по тесни пътища в стръмни долини, и то по тъмно.

Провинцията на Острова е известна с екзотичните си еднолентови, изрязани в местния пейзаж пътища, често черни, ползвани основно от местни фермери и селскостопанска техника. Макар и често на места да са оставяни така наречените „джобове“ за отбивка и разминаване, косите ти се изправят, когато се появи превозно средство насреща. Нещо като приказката за козлетата на моста. Налага се връщане назад до такава отбивка, което, предвид пресечения терен, често е рисково занимание.

Та във въпросната февруарска вечер, вече загубили надежда, че някога пак ще видим цивилизация, пред нас блеснаха светлините на кръчмата с набиващото се на очи име.

Влязохме. Оказа се изключително уютно място, с бумтяща камина в единия край и пращящо от посетители. Нещо в нищото, казано съвсем накратко. Любезните домакини обаче направиха всичко възможно да ни намерят място. Едва успяхме да се сместим в едно ъгълче.

За наша изненада имаше богато меню и всякакви напитки. Няма обаче да ви занимавам с гастрономическата част от преживяването. Това може да бъде отделна тема.

За мен лично най-интересно беше името на пъба. Тук става дума всъщност и за игра на думи, защото името е изписано така, че може да се разбира по много начини, но по-скоро като „Страноприемница без тяло“ или „Няма тяло“, отколкото „Ничия страноприемница“.

За да изясним въпроса, разговаряме с Джак, момчето, което ни обслужи, защото какъв по-добър източник може да има от местен човек.

Репортаж на Веселин Паунов чуйте в звуковия файл.