Нямаме идея кои са водосборите, които може да не издържат интензивен валеж

Нямаме идея кои са малките водосбори, които може да не издържат интензивен валеж.

Това заяви пред БНР проф. д-р Стелиян Димитров, председател на Българското географско дружество и заместник ректор на Софийския университет "Св. Климент Охридски", относно наводненията в София, Струмяни, Батак и Пещера.

"Една повтаряща се ситуация. Като че ли вървим винаги след тези събития, не сме съвсем подготвени. Ако проверим каква е готовността и на общините, и на държавата, ще установим, че нямаме идея кои са тези рискови малки водосбори. При наводненията през изминалата седмица - става въпрос за едни малки водосбори, които не могат да поемат този интензивен валеж, това количество, което се генерира от този валеж, и в крайна сметка се вдига много бързо вълна, която започва да носи по пътя си всякакви отломки, кал, камъни и вече става въпрос не за чисто наводнение, а става въпрос за т.нар. дебрисен поток, който е с много по-разрушителна сила и всички видяха какво се случи", обясни той.

Според него е възможно да се знаят тези малки водосбори:

"Вече имаме разработена методика именно за тези малки водосбори. Проблемът е, че те наистина са много малки, в повечето случаи тесни и стръмни и не могат да поемат това интензивно изваляване, което се случва за кратък период от време - прелива речното корито и благодарение на наклона и отломките, масата е много по-голяма на този поток и затова става това ускоряване и се получават щети. Превенцията винаги е по-евтина. Има начин да се знае кои са поне рисковите. Не можем да контролираме изваляването, но можем да сме по-подготвени къде ще падне".

От години говорим, че трябва да се картографират тези рискови участъци и да се направят подробни цифрови модели, подчерта проф. Димитров в интервю за предаването "Преди всички".

Вчера той е имал среща с министър Росица Карамфилова. Според него за пръв път държавата е много решена да направи опит всичко това да започне да се случва.

"Имаме доста натрупани изследвания и знаем къде са рисковите участъци, но липсва организация и ресурсно осигуряване".

Има подземни реки, в пещерите имаме течащи реки - това е нещо естествено и нормално, изтъкна още специалистът. И добави: "Не е естествено, когато правим инфраструктура, която не е оразмерена спрямо водосбора и върху нея започваме да строим най-различни неща - от жилищни сгради до големи предприятия, ваканционни имоти и хотели, които са изложени на страшен риск".

Проф. Димитров предупреди, че може да се случат заливания и в района на река Суходолска:

"В района на река Суходолска в момента точно на Околовръстния път при "Люлин" става изключително сериозно натрупване на изкопни маси вътре в речното русло, което тотално е променило геометрията на реката. Там има над 900 хил. куб. м. изкопни материали, които незаконно се депонират и продължават - ако отидете, ще видите десетки камиони, които изсипват тези изкопни маси от строителството и променят изцяло релефа. Никой не реагира. Ще реагираме, когато се случи някакво такова бедствие, такова изваляване, когато вече ще е късно".

Според експерта няма начин да не виждаме наводнения, но:

"Това ще се случва и ще става по-често. Ние обаче може да сме по-подготвени, да създадем инфраструктура, която да позволи да изведем опасността, доколкото е възможно, извън урбанизираните територии и най-вече да знаем къде това трябва да се прави, за да можем да концентрираме инвестиции там. Първото нещо е да направим оценка на заплахата и риска от внезапни наводнения в малките водосбори, да се картографират, да се знае къде са опасностите, да се знае коя инфраструктура няма да издържи и да започнем системно да я подобряваме и подменяме. Това е единствената рецепта".

Цялото интервю на Ирина Недева с проф. д-р Стелиян Димитров в предаването "Преди всички" чуйте в звуковия файл.