Гладна стачка в БНР! Кога ще се намери решение за музикалните състави?

Повече от година музикалните състави на БНР протестират заради недостатъчно финансиране. В средата на миналия сезон Радиооркестърът прекрати концертната си дейност и продължи само звукозаписната.

Вчера стана ясно, че музикантите не са готови безкрайно да чакат решение от политиците.

Първо дойде новината, че Галина Койчева - концертмайстор на състава, напуска. Малко по-късно дойде и още по-стряскаща новина:

"Казвам се Ива Джаджева - оркестрант в Симфоничния оркестър на БНР. След година и половина агония просто предприемам крайната мярка да обявя гладна стачка, защото оркестърът ни се разпада и ние просто нямаме повече ходове. Пълни сме с отчаяние, молим за внимание!".

Принудени сме да стигнем до тези крайни мерки, коментира Антони Дончев - композитор и пианист, който до юли тази година беше диригент на Биг бенда на БНР.

"Един проблем, който се точи от много години, а именно недостатъчното финансиране, в частност на музикалните състави на Българското национално радио и на цялото Българско национално радио. Проблемът е много наболял, още повече, че ние като музиканти сме изключително емоционални, до голяма степен всеки един от нас със своя характер се опитва да го пречупи пред себе си, което понякога води до известни конфликти, които никак не са добри за един състав. Един състав трябва да бъде едно органично цяло, за да може да си свърши работата по най-добрия начин. Виждам това особено ярко в Симфоничния оркестър. В Биг бенда мисля, че нещата са малко по-уталожени - общо взето всички ние сме единни, че пътят, по който сме поели, е не добър за нас, но това е крайната мярка, до която сме принудени да стигнем".

Слав Славчев, солист-обоист от Радиооркестъра, формулира исканията на музикантите:

"Еднократен допълнителен разход за музикалните състави на БНР в бюджета на БНР за 2026 година още, в размер на 350 000 евро. Както бихме искали и увеличение на бюджета за Българското национално радио за 2027 година с 2 милиона лева спрямо бюджета за 2026-а, като средствата бъдат насочени към устойчивото финансиране само и развитието на музикалните състави на БНР и към постепенното преодоляване на натрупаните структурни проблеми. Това е в контекста на очакваните промени в Закона за радио и телевизията, които биха променили статута и биха създали устойчив модел за съществуването на нашите състави. Ситуацията е изключително нагнетена от това, че може би се загуби инерция от идеите, които дойдоха от служебното правителство, които така или иначе останаха нереализирани. Де факто ние в момента не знаем какво се готви в Министерство на културата, какви промени, спрямо каква методология и така нататък, ще се прави новото финансиране на медиите. Очакваме наистина този закон до края на месец септември да бъде вкаран за обществено обсъждане и там да се разбере какви всъщност са новите правила, по които ще се финансират обществените медии".

Генералният директор на БНР Милен Митев е категоричен, че еднократни ситуационни мерки не са работещи решения и също разчита, че до края на септември необходимите нормативни промени ще бъдат факт.

"Проблемът с безкрайно ниските възнаграждения на музикантите в Националното радио, част от по-големия проблем за недофинансирането на обществените медии у нас, не е от скоро. Той е проблем, който съществува от дълги години и за съжаление постепенно, но неумолимо се задълбочава с времето. Към днешна дата в Министерството на културата работна група е почти готова с предложение за проект на изменение на Закона за радиото и телевизията, в който една от предвидените промени е регламентирането на статута на музикалните състави на Националното радио, описването на тяхната дейност и включването ѝ като част от работата на БНР, за която се получава обществено финансиране. Ако този законопроект бъде приет, това ще даде възможност бъдещите бюджети на БНР да се съставят по начин, който включва и дейността на музикалните състави. Това е, според мен, най-правилният път, защото той ще регламентира отношенията трайно във времето. Краткосрочни решения с еднократни трансфери винаги могат да се правят, но ние търсим дългосрочното решение, а вярвам, че и Министерството на културата, а и Комисията по културата и медиите към Народното състояние, които са наясно с този проблем, ще намерят начин да забързат процеса и включително и чрез някакви краткосрочни решения, които да ни дадат възможност да изчакаме тази законодателна промяна, за която толкова време се говори и която от доста време се подготвя, най-накрая да стане факт. Министерството на културата се стреми в срок до 30 септември да представи законопроекта за обществено обсъждане и последващо приемане, за да бъде облечена тази промяна в закон".

В интервю за предаването "Преди всички" главният диригент на Симфоничния оркестър на БНР Константин Илиевски заяви, че са изключително разтревожени:

"Това, до което се стигна във вчерашния ден - да бъде обявена гладна стачка, мисля за всички хора е ясно, че е наистина една тотално крайна мярка. Мен лично изключително много ме изненада, защото вече наистина е тотално крайно решение, с което се сигнализира на цялата общественост, че нашата ситуация наистина е бедствена и то от много време. Ние очакваме разрешаване на нашия проблем от повече от година и половина. А доколкото разбирам, проблемът е многогодишен - още преди моето идване в БНР като главен диригент на Симфоничния оркестър. 3 правителства се смениха. Непрекъснато получавахме уверение и обещание, че се работи по нашия въпрос. Но до този момент факт е, че нашата ситуация става все по-тежка".

Борим се за преживяване, категоричен бе Илиевски и обясни:

"При нас не става въпрос за това, че ние се борим за някакъв изключително луксозен или красив живот като хора, занимаващи се с изкуство, ние се борим просто за преживяване. Колегите със заплащането, което получават тук, нямат шанса да преживеят на територията на столицата, особено по-младите, които планират или имат семейства, деца, евентуално не са от столицата, но са изключително качествени музиканти, които ние имаме нужда да привлечем в този елитен състав и да ги задържим тук - те просто наистина не могат да преживеят - като си платят наема, не им остават пари за ядене".

По думите му средната заплата в оркестрите на БНР е много под 1000 евро:

"Един млад колега със сума около 700 евро, която му остава след всички удръжки, наистина няма шанс да преживее".

Според него материалната част на проблема става все по-голяма и вече е неовладяема.

Проблемът засяга над 200 души, като те намаляват, защото част от тях напускат, коментира Илиевски и подчерта, че нови музиканти също се намират все по-трудно.

"Ако нашият проблем не бъде разрешен, за съжаление се опасявам, че ситуацията ще се влошава все повече", предупреди той.

Цялото интервю на Спас Крайнин с Константин Илиевски в предаването "Преди всички" чуйте в звуковия файл.