Гъбите: Митовете, които могат да бъдат опасни

Владимир Илиев от Янатарко Team разказа за "Нощен Хоризонт" за диворастящите гъби и гъбарството. Neoboletus erythropus - това звучи като да е някой далечен роднина на Homo sapiens... Обаче не е. Гъба е. Червеностъблена манатарка. 

Научих го от Янатарко Team. Янатарко Team са трима приятели, обединени в страстта им към природата и диворастящите гъби. "Янатарко" идва от "Янко" и от "манатарка".

Янко е главният виновник за цялата работа. Ники е архитект. С око на сокол – за него в гората скрита-покрита гъба няма. Владо е ходещата енциклопедия и експертът по гъбите. Гъбарството за тримата, казват, е повече от хоби - то е приятелство, адреналин…и щипка вкусна кулинария.

Владо - Владимир Илиев пристигна от Пловдив. Учил Компютърни системи и технологии, но се занимава с вътрешно обзавеждане - прави мебели.

А по гъбите е запален вече 35 години - откакто е бил на 10. Манатарки, рижики и сив овчи нос. Сърнена рогачка, която има прекрасен аромат, обаче леко нагарча на вкус, затова трябва да се изсуши, може да се смели на брашно и така, при приготвянето на гозби, горчивината изчезва.

Тези и какви гъби още растат в горите и планините по това време на годината? Какво е важно да знаем и какво никога да не пренебрегваме?

Можем ли да се доверим за разпознаването им на разни приложения или на изкуствения интелект? Коя е най-отровната гъба, която се среща по нашите ширини, и с коя ядлива бихме могли да я объркаме?

Как се берат гъби? - реже се пънчето досами земята или се изскубва цялото тяло? И коя всъщност е истинската причина за изчезването на гъбите? Както и някои кулинарни съвети – това разказа за БНР Владимир Илиев от Янатарко Team.

Гъбарството е много повече от хоби - то е приятелство, адреналин и удоволствие от природата и кулинарията, разказва за БНР Владимир Илиев, който се занимава с гъби от 35 години.

Една от най-разпространените заблуди е, че ако гъбата е била наядена от червеи или охлюви, тя непременно е безопасна за човека. Това обаче не е надежден признак.

"Гъбарството страда от много насложени от колечно време митове", посочи Владимир Илиев. По думите му метаболизмът на някои животни позволява те да се хранят с токсични гъби и да складират токсините в организма си. Затова фактът, че една гъба е наядена от насекоми или охлюви, не означава, че е безопасна за хората.

Защо гъбата трябва да се извади цяла

Друг важен въпрос е как правилно да се събират гъбите. Според Илиев старата препоръка да се отрязва пънчето близо до почвата може да попречи на правилното определяне на вида.

"Важно е да се извади цялото плодно тяло, за да се огледа внимателно и да знаеш какво е тази гъба", обясни той.

Причината е, че в основата на пънчето понякога се намират белези, които са решаващи за разпознаването. При някои манатарки например различните видове могат да се различат именно по оцветяването в основата на пънчето.

"Ако отрежем основата на пънчето, ние губим този белег и не можем да определим кой точно вид е", посочи Владимир Илиев.

Латинските имена помагат при разпознаването

Неправилното или местно название на една гъба също може да доведе до объркване. Затова специалистът препоръчва използването на латинската класификация.

"Затова е добре да се ползва латинската класификация на гъбите", каза той.

В разговора е даден и пример със Sarcodon imbricatus, известна с названието „сърнена рогачка“, както и с родовете и видовете при манатарките.

Сред тях е и Boletus satanas - дяволската манатарка. Илиев я определи като отровна и не препоръчва консумацията ѝ, дори при твърдения, че след продължителна термична обработка може да бъде използвана за храна.

Гъбите и невидимата подземна мрежа

Владимир Илиев обърна внимание и на разликата между плодното тяло, което виждаме над земята, и мицела.

Мицелът представлява структура от хифи, намираща се под земята. Видимата гъба е плодното тяло, в което се образуват спорите, чрез които гъбите се размножават.

Именно затова при събирането е важно да се мисли не само за това как изглежда гъбата, но и за характеристиките, които позволяват нейното точно определяне.

Приложенията и изкуственият интелект не заменят познанието

Една от актуалните теми за гъбарите е доколко могат да разчитат на приложения за разпознаване на гъби и на изкуствения интелект.

При потенциално отровни видове подобно разпознаване не бива да бъде единствената основа за решение дали дадена гъба е годна за консумация. Особено важно е човек да познава отличителните белези на вида и да не разчита на широко разпространени митове.

За Владимир Илиев гъбарството е съчетание от познание, внимание и уважение към природата - а при съмнителна гъба най-важното правило е да не се поема риск.

Още чуйте в звуковия файл.