Любомир Колев: Историческата памет ни държи като народ

На 3 март разговаряме с младия историк Любомир Колев – ученик в 12 клас в СУ „П. Р. Славейков“ – Кърджали и първият българин, достигнал полуфиналите на Международната олимпиада по история в Париж. Темата е историческата памет, Освобождението и смисълът на националния празник днес.

„Честно казано, когато чуя 3 март, първата картина, която изниква в съзнанието ми, е свързана със забравата и отричането на историята“, казва Любомир.

По думите му през последните години датата се е превърнала в „олицетворение на късата историческа памет“, а обществото често е склонно да пречупва миналото през призмата на актуални политически събития. 

„Има една притча, която гласи, че при всеки голям конфликт първата жертва е истината, а втората е историята. Ако гледаме на миналото конюнктурно и избирателно, губим уважение не само към него, но и към настоящето и бъдещето си“, смята младият историк.

Според него народът се изгражда върху език, култура, традиции, но и върху историческа памет, а когато обществото е разделено по отношение на миналото си, рискува да се разпокъса и като общност.

През последните години се води дебат дали 3 март трябва да остане национален празник. Според Любомир спорът често се води емоционално, без достатъчно познаване на фактите.

„Едни казват, че не трябва да честваме 3 март, защото Русия ни е освободила. Други казват, че точно затова трябва да го честваме. Истината обаче е много по-дълбока“, подчертава той. 

Любомир напомня, че събитията около Освобождението са част от големия европейски Източен въпрос, а след Априлското въстание българската кауза се превръща в централен дипломатически проблем на континента.

„Санстефански мирен договор е предварителен договор, който очертава една голяма България. Но решенията на Берлински конгрес променят тези граници според интересите на Великите сили“, обяснява той.

И добавя: „Аз не харесвам израза „Русия ни е освободила“. По-точно е да кажем Русия ни е помогнала да се освободим. Разликата е огромна. Българите водят борби, въстания, изграждат комитети десетилетия наред. Освобождението е кулминация на дълъг процес.“

На въпроса как младите хора трябва да приемат историята – емоционално или критично, Любомир е категоричен:

„Критично. Емоцията има своето място, но когато търсим историческата истина, трябва да стъпим на факти и аргументи.“ Той разказва, че лично е подредил аргументи „за“ и „против“ 3 март като национален празник, преди да формира позицията си.

„След като прецених фактите, стигнах до извода, че 3 март трябва да остане национален празник. Но решението трябва да бъде информирано, а не продиктувано от моментни страсти.“

Ако трябва да обясни значението на датата на свои връстници от чужбина, Любомир би започнал с контекста - близо пет века османска власт, националноосвободителните борби, Априлското въстание и международната реакция.

„3 март е символ на глътка свобода, началото на възстановяването на българската държавност. Това не е просто дата, а кулминация на 500 години усилия“, казва той.

Според Любомир Колев познаването на събитията около Освобождението ни прави по-отговорни граждани.

„Когато разберем през какви жертви и усилия сме преминали, започваме да ценим повече държавността си. Историческата памет е част от това, което ни прави народ. Ако продължаваме да я отричаме или пренаписваме според конюнктурата, няма как да изградим стабилно бъдеще.“

Любомир е посещавал и Шипка на 3 март.

 „Там се усеща сплотеност. Но националният празник трябва да бъде преди всичко български празник. Крайностите, от която и да е страна, само задълбочават разделението“, смята той.

И завършва с предупреждение:

Докато не се научим да разглеждаме историята факт по факт и да търсим общ национален консенсус, който и ден да изберем за празник, разделението ще остане.