Скандалът в "Св. Георги" в Одрин е посегателство върху правата на българите

"Този скандал или инцидент, ако трябва по-меко да го наречем, в църквата "Свети Георги" в Одрин не е просто административен спор, а е посегателство върху религиозните права на нашите сънародници да могат да изпълняват своите богослужения, литургии, молебени, песнопения на родния си език в храм, който е български, изграден и поддържан от българската общност и с помощта на българската държава е реставриран.

И не на последно място, когато езикът на богослужението в християнския свят става въпрос на спор, защото самото християнство предполага всеки народ да може да изповядва своята вяра на своя език, оттук нататък вече се превръща в инструмент за натиск и политизиране, което и въвежда в канона и политически момент, което не е толерантно от страна на християнски общности и съответно мълчанието от наша страна не би било вариант."

Това мнение изрази в ефира на Радио Кърджали народният представител от "Прогресивна България" Нихал Йозерган. Тя е дългогодишен кореспондент на БНР и БНТ в Турция, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски", журналист с опит и поглед върху обществено-политическия живот в южната ни съседка.

Позицията ѝ идва след случая в събота, когато гръцкият митрополит на Одрин не е разрешил да се проведе празнично богослужение на български език в църквата "Свети Георги" по повод Гергьовден. От общността на цариградските българи не са се съгласили да се служи на гръцки език, така че е отслужен само кратък молебен и молитва на свети Георги.

Според нея случилото се е опит за демонстрация на йерархическо надмощие, но въпросът е дали Вселенската патриаршия е била уведомена или това са еднолични действия от страна на гръцкия митрополит, който е се намира в Одрин?

По думите ѝ "отказът да се да се служи на български език от страна на митрополита и то точно на Гергьовден, който е един от най-големите наши празници, е акт на голямо неуважение и вместо да обединява православните християни, всъщност създава излишно напрежение и горчивина".

Църковните настоятели и представители на Българската Екзархия в Истанбул и Фондацията на българските храмове в Турция са уведомили и устно и писмено Вселенския патриарх и се очаква той да вземе отношение.

Проблемът всъщност има дълбоки исторически корени, свързан с църковния каноничния въпрос, припомни Нихал Йозерган:

"Специфичният статут на българските имоти и храмове на територията на Турция е признат официално от Анкара още от създаването на републиката. Но и много преди това, още по време на Османската империя със султански ферман от султан Абдул Азиз през 1870 година, който ферман всъщност в чисто исторически план признава съществуването на български миллет, който се отделя от общото понятие за рум миллети, тоест гръцки или ромейски миллет. Миллет означава общност или народ. Това е една голяма важна историческа стъпка и всъщност тя дава основите на борбата за църковна и държавна независимост…"

Според нея днешната ситуация е деликатна и е необходима балансирана позиция: "Общността на цариградските и тракийските българи от Истанбул и от Одрин в Турция е малобройна, но те са изключително достойни хора, пазещи своето църковно-историческо минало и традиции. И тези хора искат мирно съжителство, но не и за сметка на езика и родовата им памет. Да, в този смисъл проблемът е разрешим само чрез проактивна църковна и държавна дипломация и е необходимо ясно разграничаване на юрисдикциите и стриктно спазване на двустранните спогодби, които касаят опазването на културното и религиозното ни наследство", каза още Нихал Йозерган.

Тя припомни, че напрежението в Одрин нарасна след смъртта преди три години на българския свещеник в храма "Свети Георги" в Одрин Александър Чъкърък.