Милко Багдасаров защити делегираните бюджети в образованието

Милко Багдасаров защити модела на делегираните бюджети в образованието. Пред Радио Кърджали бившият директор на СУ „Петко Рачов Славейков“ в Кърджали и един от хората, участвали в разработването на модела, коментира обсъжданите промени във финансирането на училищата.

Делегираните бюджети са въведени в системата на образованието през 2008 г. след продължителната учителска стачка през 2007 г. Багдасаров разказа, че училището, което е ръководил, е работило с делегиран бюджет още от 1992 г. в рамките на пилотен модел, разработен съвместно с Община Кърджали.

Според него основната идея на делегираните бюджети е била децентрализацията – средствата да се управляват от училищата, където са и основните разходи.

„Идеята на самия модел на делегираните бюджети беше децентрализация – парите да отидат в училище, парите да бъдат там, където са естествените разходи“, каза Багдасаров.

Той не приема определянето на системата като модел, при който „парите следват ученика“. По думите му това е опростено описание, което не отчита начина, по който реално се формират училищните бюджети.

Като пример Багдасаров посочи формулата за финансиране в Смолян. По негови данни през миналата година издръжката на един ученик в големите училища там е била около 6000 лева, докато в малките училища е достигала между 23 000 и 42 000 лева.

„Парите отдавна не следват ученика. Има много компоненти. Компонентът за стандарт на един ученик е само един от може би 15 компонента“, коментира той.

Според Багдасаров във формулите за разпределение се отчитат различни характеристики на училищата – сред тях видът на училището, работата с деца от уязвими групи и други фактори.

Той посочи и разликите в средния размер на учителските заплати като аргумент, че големият бюджет на едно училище не означава автоматично по-високи възнаграждения за учителите.

Като пример Багдасаров посочи СУ „Петко Рачов Славейков“, чийто бюджет по време на неговото директорство е бил най-големият сред училищата в община Кърджали. По думите му в определен момент училището е било и с най-големия бюджет в страната. Въпреки това по среден размер на учителските заплати то се е нареждало на девето или десето място в общината.

По думите му в последните години учителите в малките училища „като че ли са по-облагодетелствани“.

Багдасаров постави и въпроса за финансирането на малките училища при намаляващ брой ученици. Според него в някои населени места трябва да се търсят и други решения, включително осигуряване на транспорт на учениците до по-големи училища.

Той посочи като проблем и различния капацитет на общините да прилагат предвиденото в закона преразпределение на средствата между образователните институции. Според него в част от общините има затруднения при прилагането на механизма, което води до усещане за несправедливост.

По думите му формулите за разпределение на средствата се обсъждат с директорите на училищата и са разработени с множество компоненти, които отчитат различията между образователните институции.

Багдасаров смята, че обсъжданите промени във финансирането не трябва да водят до връщане на средствата към общините. Според него проблемите в образованието са свързани преди всичко с управлението на системата и кадровата политика. Той изрази мнение, че решенията за образованието трябва да се обсъждат с по-голямо участие на хората, които работят в системата.

Чуйте разговора в звуковия файл.