Проф. Людмил Вагалински: Самуил не оставя никого безразличен

„Самуил не оставя никого безразличен. Това само по себе си означава колко е важен той за нас.“ Това каза пред Радио Кърджали проф. д-р Людмил Вагалински, археологът, който беше сред специалистите, участвали пряко във връщането от Солун в България на тленните останки, идентифицирани като тези на българския цар.

За проф. Вагалински особено значим е фактът, че съвместната работа около събитието е сближила български и гръцки учени. По думите му постепенно между специалистите от двете страни се е създало доверие и „гледане в една посока по съвсем човешки начин“. Според него примерът на Самуил продължава да влияе и днес, а случилото се показва, че хората могат да преодоляват предразсъдъците и да бъдат по-толерантни един към друг.

Именно в този контекст проф. Вагалински отдава особено значение на ролята на проф. Николаос Муцопулос – ученият, който през 1969 година открива и е имал съществен принос за съхраняването на костите на владетеля.

Българският учен подчерта, че ако гръцкият му колега би бил до него в историческия момент в Солун, първата му реакция би била да го прегърне, да се поклони пред него и да му благодари. Проф. Вагалински определи проф. Муцопулос като човек, проявил изключителна доблест и почтеност както в личен, така и в професионален план. Това е било особено трудно в условията на военната хунта в Гърция, когато натискът върху него е бил силен, но той не се е огънал.

Археологът категорично отхвърли твърденията, че костите на Самуил и неговото семейство са били лошо съхранявани в Гърция. Той подчерта, че са били пазени много добре и именно това е позволило да достигнат до наши дни.

Работата с реликвите е променила и личната му представа за владетеля. Професорът бил впечатлен от ръста на Самуил – той е бил по-нисък от средния дори за X-XI век. Физическият му образ обаче, според археолога, прави още по-значим факта, че владетелят е спечелил доверието на своите сънародници не с физическа мощ или само заради благородния си произход, а със своите качества, енергия и сърцатост.

„Това ме накара дори да уважавам още повече личността цар Самуил“, споделя Вагалински.

Съвременните изследвания дават възможност да се види и част от тежката физическа цена, която владетелят е платил през живота си. По останките има следи от травми, получени вероятно при битки, както и данни за артрит. Те свидетелстват, че последните години от живота му са били белязани от сериозни физически страдания.

Научната работа обаче тепърва предстои. Екипът планира допълнителни изследвания, включително генетични и химически анализи, които могат да помогнат за установяването на роднинските връзки между погребаните в останалите два гроба и Самуил. Очаква се науката да даде информация и за хранителния режим на владетеля, както и за мястото, където са израснали погребаните хора.

Тези изследвания могат да допринесат и за потвърждаването на хипотезата, че в другите два гроба са останките на Гаврил Радомир, син на Самуил и Иван Владислав, негов племенник.

За проф. Вагалински връщането на останките има значение, което надхвърля научните резултати. Той вижда в образа на Самуил преди всичко пример за човек, който в изключително трудно време не губи вяра и достойнство.

Той се надява мястото, където бяха положени останките на цар Самуил, да носи не само памет за миналото, но и „малко повече спокойствие и малко повече увереност на българите“.

Цялото интервю можете да чуете в прикачения звуков файл.