Банките в еврозоната са изправени пред множество заплахи от войната в Иран

Банките в еврозоната са изправени пред ограничено пряко въздействие от войната в Иран, но по-голямата опасност се крие в това как отслабената икономика може да се отрази негативно на балансите на кредиторите, заяви пред Ройтерс Педро Мачадо - член на Надзорния съвет на Европейската централна банка.

В интервю за агенцията Мачадо разгледа опасения, простиращи се от напрежението в Близкия изток до неотдавнашните колебания на частните пазари, като същевременно предупреди, че бумът на сложни сделки за секюритизация заслужава по-внимателно разглеждане.

Заплахата от по-широк конфликт в Близкия изток изостри опасенията от нов инфлационен взрив и поднови натиска върху икономическия растеж в еврозоната, която зависи от доставчици от Персийския залив за част от природния си газ и от маршрутите през Суецкия канал за азиатски стоки.

Мачадо, един от водещите банкови надзорници на ЕЦБ, заяви, че пряката експозиция на банките в еврозоната към Иран и Израел е малка спрямо способността им да абсорбират загуби - 0,7% от основния капитал за активи, като например заеми, и 0,6% за пасиви, като например банкови облигации.

"Дори ако включите съседните държави, експозициите са доста ограничени, представляващи малко по-малко от 1% от общите активи на контролираните субекти", отбеляза той.

Големите банки в еврозоната имат активи на стойност 27,8 трилиона евро, според последните данни на ЕЦБ, което означава, че 1% от тях би струвал 278 милиарда евро, отбелязва Ройтерс.

Педро Мачадо обаче посочи, че по-сериозният риск се крие във всяко подновено покачване на цените на енергията, което би довело до инфлация и в крайна сметка до забавяне на икономическия растеж, което би притиснало кредитополучателите.

"В дългосрочен план, ако цените на енергията се повишат, може да имаме скок на инфлацията с потенциални рецесионни последици по отношение на икономическата активност. А това се изразява в потенциално въздействие върху приемливата за банките безработица, която е доста важна за тях", посочи той.

Мачадо омаловажи значението за европейските кредитори на скорошните сътресения в частния кредитен сектор в САЩ - най-скорошните във водещия фонд BX.N на Blackstone - заявявайки, че не е видял "никакви конкретни доказателства" за негативно разпространение.

Но той каза, че ЕЦБ засилва фокуса си върху синтетичните секюритизации, при които банките прехвърлят рисковете по портфолиото към външни инвеститори, използвайки деривати или гаранции. Надзорниците от ЕЦБ искат да гарантират, че рискът не се връща с бумерангов ефект обратно в банковата система чрез канали за непряко финансиране.

"Възнамеряваме да съберем индивидуална информация за тези трансакции, за да се опитаме да получим много по-обобщен поглед върху тях, както по отношение на обема, така и по отношение на потенциалната експозиция през "задната врата", каза той.

Сделките за синтетичните трансфери на риск (SRT) се намират в бум, като са се увеличили с 85% през първата половина на 2025 г. спрямо година по-рано, подпомогнати от промените в регулациите. SRT са финансови структури, при които банките прехвърлят кредитен риск по кредитни портфейли (корпоративни, ипотечни) на трети страни инвеститори – предимно частни фондове – използвайки кредитни деривати или гаранции, без да продават базовите активи.