Неподправеният чар на щата на подправките – Керала

Неотдавна преживях низ от завладяващи приключения в Керала като част от първия международен аюрведичен и уелнес конклав, заедно с участници от близо 90 страни. Освен люлка на древната наука и философия за здравословния начин на живот, тази част от Индия е прочута с производството на черен пипер, кардамон и карамфил. Днес ще ви разкажа за неподправения чар на щата на подправките.

На брега на Малабар, целунат от Индийския океан, се намира Керала – най-гъсто населеният от всички индийски щати, наричан земя на бога. Местните жители говорят малаялам, един от двадесет и трите официални езика на страната, и се наричат ​​"малаяли", което буквално означава "господари на планините". В Керала наистина не липсват върхове, но земята е благословена с искряща зеленина, чаени плантации, лимани и ласкав климат с постоянна температура между 27 и 35 градуса.

Ако присвиете очи, те сякаш ще фокусират копринено кадифе при тропическите гори и рипсено кадифе при чаените плантации. Тук се отглежда всичко, с което е известна Индия – чай във високопланинските райони, кафе по склоновете на хълмовете и ориз в наводнените полета. А подправките имат специален статут.

Трите "К"-та на Керала – колониализъм, католицизъм и комунизъм 

Керала е "открита" от Васко да Гама, който заради безценните подправки проправя морски път от Европа до Индия и  издига португалска крепост. Къщата му все още може да се види в старата част на най-големия град Кочи. Мореплавателят дори бил погребан в местната катедрала, но роднините  пожелават да приберат мощите му в Португалия. Закономерно след търговците идват католическите мисионери. Най-старите църкви в Керала са от 15-и век. Малко психеделично е да видиш как на сутрешната меса храмът е препълнен от богомолци, а доста мургавички свещеници им проповядват на малаялам. Недалеч от катедралата се извисява хиндуистки храм, до него се издигат минаретата на джамия, а недалеч от пазара се е сгушила синагога. И всичко това в пълна верска хармония.

Форт Кочи все още пази духа на колониалните времена – първо португалски, след това холандски, после британски. След всичко казано, можете да се шокирате, но комунизмът е много популярен в Керала. На входа на един плаж видях графит с образите на Маркс, Енгелс и Ленин. Сърп и чук върху червен фон се среща навсякъде – в реклами, билбордове и дори на спирки на градския транспорт. Копия от емблематичната снимка на Че Гевара красят уличните стълбове или моторикшите, наричани тук-тук. Хората явно са доволни от комунистическото управление, защото си го преизбират от 1957 година насам. В бизнеса обаче капитализмът процъфтява.

Плажът на Кочи е далеч от най-предпочитаната бийч дестинация в Керала, но туристите се тълпят не за да събират тен, а за да снимат до премала огромните рибарски мрежи. Призрачно-причудливи инсталации обграждат бреговете. Като във въздушна поезия през тях се процежда небето. Гигантски и ефирни кошове за лов на облаци. Извън внушението за съвременно изкуство, това са просто рибарски мрежи, донсени от китайския пътешественик Женг Хе през 14-и век. Днес са една от задължителните забележителности, където водят гостите на поклонение във форт Кочи.

Огромните стационарни мрежи действат на принципа на лоста. Те са ключов символ на крайбрежния град и предлагат уникален риболовен метод. Фиксирани са на брега и се управляват от няколко души, които използват тежести за спускане и издигане на огромната конструкция.
Наблизо е пазарът, където прясно уловената риба се продава и приготвя на място.
Тези рибарски мрежи са прераснали от средство за препитание до символ на историческото културно наследство на Керала.

Кокос, кокос, още кокос плюс много подправки.
Малко ястия в Керала се приготвят без кокос и ориз. Оризът се вари докато стане на лепкава каша, оризовото брашно се смесва с такова от леща и се пържи на огромни палачинки. От субстанцията се приготвя дори паста. Всичко изброено, в зависимост от рецептата, се сервира с настърган кокос, сладко кокосово мляко или кокосов крем, както и пикантни чътнита и кърита. Зеленчуците също се задушават с кокос и кокосово масло. Дори сладките картофи се готвят по същия начин. Банановите чипсове се пържат в ... сещате се какво и след това се поръсват с масала. Защото в Индия дори сладкишите са с подправки, особено в Керала. Признавам си, че съм отявлен месар, но за две седмици там изобщо не се сетих за мръвка. Аюрведата предполага пищно вегетарианство. Защо употребявам това прилагателно. Ами понеже разнообразието на аромати и форми е толкова богато, че на човек не му остава време дори да опита всички възможни видове хляб.

Дните, когато подправките бяха равни на теглото си в злато и заради това мореплавателите прекосяваха половината свят и откриваха нови земи отминаха, но Керала си остава най-големият им износител. Там се намира Съветът по подправките на Индия – цяло министерство, което се занимава с всичко, свързано с тях на национално ниво.

Кочи е дом и на централите на Световната организация за подправки и на Международната борса за черен пипер. За повечето хора обаче неподправеният чар на ценните съставки може да се усети на пазара. Там ще видите как се суши карамфил, как се смила джинджифил на прах, как се белят шушулките кардамон и накрая, как се подбират съставките за масала. Бурята от аромати е просто зашеметяваща.