Думата "колежка" не е обидна, принизяваща, омаловажаваща, ползвайте я спокойно

Първата българска светска учителка Анастасия Димитрова е родена през 1815 г., а през 1841 г. открива в родния си град Плевен първото светско девическо взаимно училище. Първата българска дипломирана лекарка Тота Венкова е родена през 1855 г., завършва медицина в Санкт Петербург през 1886 г. Вера Димитрова Златарева, родена през 1905г., е първата българска юристка, защитила докторат по право в Софийския университет през 1931 година. Днес, четвърт век след началото на 21-ото столетие няма нищо необичайно в това жени да бъдат лекарки, учителки, юристки, машинистки, журналистки, програмистки, имаме дори жена президент.

Трудно за обяснение е защо въпреки отдавнашното и пълноценно присъствие на жени във всички професионални сфери и въпреки наличието на форми за женски род на имената в езика ни, днес много често жените, упражняващи дадена професия или заемащи длъжност или чин, се назовават с имена в мъжки род. Нещо повече – дори извън професионалната и официалната реч жени говорят за себе си и са назовавани в мъжки род – тя е не майка, а родител, гражданин, избирател, почитател, привърженик, зрител, посетител, потребител и т.н.

В същото време в последните десетилетия, най-вече в медийната реч, се роят несъществували преди думи в женски род като банкерка, басистка, вирусоложка, военнослужеща, диетоложка, дилърка, кураторка, модераторка и още и още.

Какво става с женския род – във възход ли е или напротив, се свива в нишата на непрестижното и стилистично обагрения стил – за това разговаряме в предаването "За думите" с главните асистентки от Института за български език при БАН д-р Ванина Сумрова и д-р Илиана Кунева.

Разбира се, специално внимание отделяме на думата "колежка", която неясно защо продължава да се избягва в някои професионални среди, а оттам и във всекидневната реч на широк кръг сънародници.

Цялото интервю на Венета Гаврилова с д-р Ванина Сумрова и д-р Илиана Кунева може чуете в звуковия файл.