Ангел Васев с изложба "Ателие. Дом." в галерия "Астри"

Максимата, че за истински творящите хора няма почивен и работен ден, и че годините са без значение, съвсем приляга на Ангел Васев. Той е роден през 1939 г. в с. Величково, Пазарджишко и досега работи в своя дом в София, превърнат в ателието от младостта и зрелите му години. През 1978 г. завършва НХА, специалност "Живопис" в класа на проф. Добри Добрев. Този академичен випуск сякаш е белязан от съдбата от него да поемат пътя си все значими и ярки художници: Ангел Васев, Андрей Даниел, Антоний Григоров, Валентин Колев, Васил Милчев, Каталина Милева, Матти Кариула, Милко Божков, Мими Добрева, Никола Стефанов, Николай Иванов, Николай Каранфилов, Стефан Стоянов, Стефан Янев, Стефанка Стойчева, Стефка Аройо, Яшарали Тахир.

Ангел Васев се отправя към НХА не вследствие на модерен младежки ентусиазъм или ексцентрично вдъхновение. Изборът му е направен още в детството. Не се променя и в зрялата му възраст, но семейните отговорности изискват друго. След шест поредни години на кандидатстване в Академията, той най-сетне може да се отдаде на призванието си с пълната подкрепа на своята съпруга и семейството. Оттогава насетне и до днес той е художник на свободна практика, следващ неотлъчно естетиката и личните си критерии. Знаем, че в повечето случаи това не е даром, а с цената на много житейски стръмнини, които е преодолявал тихо и решително, каквато всъщност е и живописта му.

Защото неговите картини са картини на тихото присъствие. Те са или безлюдни ширини, или обитавани от човеци, които стоят изправени, боси, като знак, че съществуват в своята самота и устойчивост, като връзка между земята и небето, между материалното и духовното. В картините му няма разкази, но те раждат спомени. Търсим в паметта си, мислено разравяме повърхността на наслоените платна за следите на миналото, надявайки се да проумеем собствения си живот.

Творчеството на Васев отнасяме към късния модернизъм, близо до източноевропейската екзистенциална нагласа. Там образите не са посланици на позиция, а на тишина. Далечният дъх на Джакомети не е във формите, а по-скоро в самотността на фигурите, дори и тогава, когато са сред тълпа. Художникът отдавна не изследва художнически, нито нравствени проблеми – в зрелостта си той изрича ненатрапливо придобитото, отваряйки път на личното ни познание.

Тази изложба, която ще бъде закрита с финисаж на 21 март, показва картини от два човешки, а за художника и творчески периода – от работата му в неговото ателие почти 30 години и от 2005 г. до ден днешен, когато рисува в дома си, близо до семейството. Историците на изкуството ще установят разликите в двата периода. За нас, като гледащи и чувстващи, те логично преливат един в друг, разкривайки отдадеността на художника и доказвайки, че творчеството за него е непрестанен, неограничаван от материалното духовен процес. Ретроспективният ѝ характер дойде съвсем естествено, за да покаже устойчивостта и категоричността в критериите на Ангел Васев от 80-те години досега. Това е начинът – пише галеристът на "Астри" Вихра Пешева, която представи изложбата в "Артефир" пред водещата Димитрина Кюркчиева.

Цялото интервю на Димитрина Кюркчиева с Вихра Пешева може да чуете в звуковия файл.

Снимки - Ани Петрова