Европейска "цензура" или Свобода.gov? Въпросът за технологичния суверенитет

Военната употреба на изкуствения интелект и големите масиви от данни са аспект и нарастващия разрив през "големия и красив", по думите на Доналд Тръмп, Атлантически океан.

В реториката на някои европейски лидери се завърна темата за стратегическия суверенитет. Дори и повечето от тези, които не поставят съмнение дългогодишния ангажимент на САЩ да пази Европа, подкрепят увеличеното производство на оръжия като собствена гаранция за сигурност.

На втори план сякаш остава друга зависимост на нашия континент от Америка - технологичната.

"Днес децата ни се намират в среда, в която не е безопасно да се ориентират сами. Среда на пристрастяване, тормоз, порнография, манипулация и насилие. Повече не приемаме това. Ще ги защитим от дигиталния див запад."

Това заяви испанският премиер Педро Санчес в началото на февруари. Социалистическото правителство на Санчес предлага социалните мрежи да бъдат забранени за деца под 16 години, а платформите да създадат функциониращи инструменти за потвърждаване на възрастта.

"Мръсният Санчес е тиранин и предател на испанския народ", написа Илон Мъск в собствената си платформа "Х", като нарече испанския премиер с жаргонен израз от SCAT-порнографията, който няма да превеждаме. Споменаваме го в контекста на разследванията, че AI-инструментът Grok, също част от портфолиото на Мъск и интегриран в социалната му платформа, безропотно генерира при поискване голи изображения на съществуващи хора, включително на деца.

Санчес поиска ръководителите на технологични компании да носят престъпна отговорност за незаконно и всяващо омраза съдържание. Освен че създава теоретичната възможност да бъде съден, такава мярка противоречи и на разбиранията на Мъск за свободното слово - че то не следва да бъде ограничавано почти по никакъв начин. Обидният език на един мултимилиардер, също като този на покровителя му в Белия дом, е само повърхността на проблем с три аспекта - морален, финансов и политически.

Социални мрежи с червена точка

Някои версии на ChatGPT и други чатботове са дотолкова отзивчиви по подразбиране, че могат да ти предложат най-ефективния начин да приключиш живота си, ако поискаш това в рамките на по-дълъг разговор. За подобни случаи вече се съобщава от целия свят.

Инстаграм, една от предпочитаните социални мрежи сред хора под 40 години, въведе инструменти за родителски контрол. От скоро те включват специални нотификации, ако наблюдаваното дете показва интерес към самонараняване. Случайно или не, това се случва и след като този месец на Марк Зукърбърг се наложи да защитава политиките на социалните си мрежи в знаково дело в американския щат Калифорния. Там млада жена съди Мета и YouTube заради пристрастяващия им ефект.

"Вече има документи, които ни показват отвъд всякакво съмнение, как тези компании са знаели, че продуктите им пристрастяват децата и че не са се спрели пред нищо, за да увеличат печалбите си."

Това казва Джули Скелфо - директор на организация, чието име "Майки срещу пристрастяването към социални мрежи" - преди 15 години щеше да звучи като интернет шега. Сега съществуването ѝ адресира дотолкова ясен проблем, колкото е фактът, че социалните мрежи могат да печелят избори.

Забрана деца под 16 години да използват популярните платформи беше въведена за пръв път в Австралия през декември. В Европейския съюз това вече се предлага от правителствата във Франция, Испания, Гърция, Дания, Словения, Чехия и Полша.

"Защото мозъците на децата ни не са за продан. Нито на американски платформи, нито на китайски мрежи. Не искаме притеснено поколение, а поколение, което вярва във Франция, Републиката и нейните ценности." Това написа по темата френския президент Еманюел Макрон не другаде, а в "X" - същата социална мрежа, чийто вече споменат собственик Илон Мъск беше призован от прокурори в Париж на 20 април лично да даде обяснение за генерирането на голи снимки от Грок.

Регулацията на социалните мрежи и постоянно растящите възможности и значение на изкуствения интелект вече са и геополитически маневри.

ЕС vs САЩ и Китай

През февруари се навършиха две години от въвеждането на европейския Закон за цифровите услуги. Първото действие на тази основа дойде преди едва два месеца - глобата от 120 милиона евро отново за платформата "Х" заради липса на прозрачност при управлението ѝ. Европейската комисия съобщи за нея през декември, а компанията на Мъск в момента я обжалва пред Общия съд в Люксембург.

Друга мишена е китайската платформа "ТикТок" - също особено популярна сред тийнейджърите и също със собственост извън ЕС. Според Европейската комисия, самият дизайн на приложението провокира пристрастяване към безкрайното преминаване през съдържание, като компанията игнорира фактори, като изчисленото време, което деца прекарват в скролване през видеоклипове нощем.

На база на Закона за цифровите услуги ЕС може да поиска от компания нарушител до 6 процента от глобалните ѝ приходи. От 2017 година друг от американките тек-гиганти, Алфабет-Гугъл, вече е натрупал близо 10 милиарда евро глоби заради нарушения предимно на антимонополните правила в Европа.

Свобода.gov

Стратегическото отдалечаване между нашия континент и сегашните Съединени щати съществува и на цифровото поле. Регулации на основата на притеснения за психичното здраве са нещо невъзможно в Америка на Тръмп. Нейният ръководител дари големите си технологични донори с облекчения и преки инвестиции, които да гарантират напредъка в ключова сфера. Собствениците на "Х", Амазон и Фейсбук, както и ръководителят на Гугъл бяха на първи ред, когато миналата година Доналд Тръмп триумфално встъпи в длъжност.

А изкуственият интелект и технологичното превъзходство имат важна роля в МАГА-идеологията - те са новата последна граница. Тук ще използваме едно изказване на американския президент в речта му за състоянието на Съюза пред Конгреса:

"Американците се осмелиха да покорят един недружелюбен и опасен континент. Преборихме се с непрощаващата природа. Впуснахме се в безширни хоризонти и опитомихме този толкова опасен Див запад. Свързахме цялото земно кълбо чрез нашата изобретателност. Покорихме планетата чрез американската култура. Сега осъществяваме следващите големи американски пробиви, които ще променят целия свят."

Говорейки за инструменти за влияние, Тръмп отне финансирането на рупорите от времето на Студената война като "Гласът на Америка" и "Свободна Европа". Защо са му нужни ръждясалите оръдия на либерализма, когато светът може да остане в плен на американската култура, вече неоконсервативна, чрез далеч по-важните технологични платформи?

Администрацията на Тръмп сега подготвя уебсайта freedom.gov. С помощта на американското вътрешно министерство чрез него европейците ще имат възможност да заобиклят цензурата в социалните мрежи, вероятно това включва евентуални възрастови ограничания или пък забрани да тормозиш хора в интернет. Засега от сайта е видимо логото му - препускащ каубой.

Отговорът на Европа, или поне този на френския президент: 

"Европа не е самоцелно съсредоточена върху регулациите. Тя е място за иновации и инвестиции, но е сигурно място, а сигурните места печелят в дългосрочен план, в това съм сигурен. Да защитаваме децата си не е регулация, това е цивилизация."

Европейската глоба за "Х" от декември накара американското правителство да наложи икономически санкции на петима души, сред които бившия цифров комисар Тиери Бретон. Един такъв представител на политическия елит вече не може да използва кредитни карти, издадени от европейски банки, защото те пък използват американските разплащателни системи "Виза" и "Мастъркард", които са практически незаменими, поне докато Евросъюза не приключи с въвеждането на т.нар. дигитално евро. Преди две седмици от Европейската централна банка определиха забавения процес като ключов за т.нар. технологичен суверенитет. А въпросът е дали такъв изобщо е възможен.

Суверенитет и статукво

"Мисля, че понятието "суверенитет" задава грешна посока. То предполага, че можем да сме независими, а в технологиите не можем. Повечето държави на тази планета зависят от други. Европа е зависима от американски технологии за управлението на почти всички центрове за данни, всички операционни системи, на практика за цялата дигитална инфраструктура. Би следвало да помислим - на кого имам доверие, за да купувам от него? На кого имам доверие, за да ми е партньор? Как гарантирам сигурността на системите?" Това изказване направи Бьорйе Екхолм - директор на шведския гигант "Ериксон".

"Черновите на чувствителни държавни политики се пишат на софтуер на "Майкрософт". Здравни и данъчни досиета се съхраняват на сървърите на Амазон. Важни решения се обсъждат видео системи на Сиско или Зуум. Младите европейци изследват света през цедката на Снапчат и алгоритмите на You Tube. Европейските медии разчитат на рекламните търгове в Гугъл." Това пък пише ирландският експерт Джони Райън в "Гардиън".

Т.нар. стратегическа независимост на Европа вече накара изплашените от Тръмп лидери в съюза да действат активно за увеличаване на военните производства, постигането на цифров суверенитет изглежда като второстепенна, но също толкова трудна задача.

Изграждането на достатъчно центрове за данни и преминаването към европейски софтуер в администрациите изглежда толкова трудно, колкото популяризирането на базирани в Европа социални мрежи.

Ако развитието на изкуствения интелект е видимият основен двигател на технологичния прогрес, Европа няма важно участие и в него. Всички по-големи компании са американски и вече ги споменахме. Най-големият производител на чипове е американската nVidia с над двойна преднина в капитализация пред най-големия си тайвански конкурент TSMC.

Промяната в софтуерното и хардуерно статукво изглежда като една от големите задачи на нашето време.

Тема на Константин Мравов в предаването "Събота 150" можете да чуете от звуковия файл.