Ще останат ли без пенсии младите в ЕС?

Пенсионните системи са подложени на реформи в Европейския съюз. Според доклад на екипа за проверка на факти на радиомрежата за новини от Европейския съюз "Евранет плюс" темата е силно политизирана и често се оказва съчетана с дезинформация. Това създава притеснения и негативни реакции спрямо реформите особено от страна на бъдещите поколения, които се опасяват, че ще се окажат в неравностойно положение спрямо хората, които се пенсионират в момента, както и тези от предишни десетилетия.

Линда Гивташ, която е автор на доклада, обяснява дали е вярно твърдението, че в момента европейците се пенсионират по-рано от всички останали хора по света.

"Пенсионната възраст в Европейския съюз не е значително по-ниска, отколкото в други части на света, въпреки че има значителни разлики между отделите държави членки. В доклад на Nasdaq се казва, че през 2023 г. девет от десетте държави с най-ниска пенсионна възраст са извън Европа. През същата година средната пенсионна възраст в Европейския съюз е около 61 години, като варира от 58 години в Словения до близо 66 в Дания. Междувременно средната възраст за страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие през 2024 г. е почти 65 години за мъжете и 64 години за жените", обяснява Гивташ.

Журналистът обаче допълва, че настоящата ситуация е в процес на изменения.

"Да, много европейски държави повишават установената със закон пенсионна възраст, така че средните стойности вероятно ще се повишат през следващите години. Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие настоящите промени в политиката ще доведат до повишаване на пенсионната възраст до 62 години в Люксембург и Словения, както и до 70 или повече години в Дания, Естония, Италия, Нидерландия и Швеция.

Тук бих искала да добавя, че пенсионирането не означава непременно край на заетостта. Средно 13 процента от европейците продължават да работят, след като са получили първата си пенсия за навършена пенсионна възраст, съобщава Евростат. А в Естония, Латвия, Литва и Швеция този брой достига над 40 процента", уточнява Линда Гивташ.

Причината за реформите често е фактът, че пенсионните разходи са сериозна тежест за държавите от Европейския съюз.

"Въпреки че все още не са парализирали държавите от Европейския съюз, демографските промени водят до това, че пенсиите струват все повече като дял от брутния вътрешен продукт на дадена държава и това може да увеличи държавните дефицити. Установихме, че през 2020 г. средното ниво на пенсионните вноски в Европа е 11% от брутния вътрешен продукт.

От своя страна, Международният валутен фонд посочва, че се очаква пенсионните разходи в Европа да нараснат с повече от 40% между 2010 г. и 2060 г. Международният валутен фонд заявява също, че се очаква реформите да предотвратят допълнителното голямо покачване на този процент.

Но докладът на Европейския съюз за остаряването на населението от 2024 г. предупреждава, че без допълнителни промени в политиките дефицитът ще нарасне до 8 процента от брутния вътрешен продукт до 2070 г.", разказва авторът на изследването на екипа за проверка на факти на "Евранет плюс".

Според Гивташ темата за това дали младите хора ще имат достъп до пенсии в бъдеще е повод за особени притеснения.

Това е един от въпросите, които хората винаги задават при тези дебати, и отговорът е смесен. Младите хора днес ще получават държавни пенсии в бъдеще, но те вероятно няма да бъдат толкова щедри, колкото тези на миналите поколения.

Докладът на Европейската комисия за остаряването на населението от 2024 г. прогнозира, че към 2070 г. ще има значителни несъответствия между крайния доход на хората и първата им изплатена пенсия. Това означава, че младите хора ще получават по-малки пенсии в сравнение с това колко са допринесли за системата.

Експертите отбелязват, че макар „демографските промени да са предвидими“ и да съществуват инструментите, които са необходими за тяхното преодоляване, "реформите се сриват, когато се сблъскат с избирателните стимули и общественото недоверие".

Франция например беше белязана от голяма обществена реакция по отношение на предложението за повишаване на пенсионната възраст, което доведе до отмяна на реформите", припомня журналистът.

Тя добавя, че сходни процеси се наблюдават и в други държави.

"Видяхме, че подобни опасения за това доколко ще е справедливо, имаше в целия Европейски съюз.

Германските либерали от Свободната демократична партия (СДП) заявиха, че предложените пенсионни реформи не са достатъчни, несправедливи са към младите хора и не успяват да стабилизират системата в дългосрочен план.

Междувременно мозъчният тръст Фондация за правата на бъдещите поколения, твърди, че реформите ще осигурят ползи само за настоящите пенсионери, като същевременно ще прехвърлят финансовата тежест в бъдещето.

Тази реторика получава и политическа подкрепа.

Млади австрийци заявяват пред местните медии, че "не искат да работят, докато навършат 80 години". В същото време в Португалия някои хора се оплакват, че вече трябва да работят твърде дълго, тъй като пенсионната възраст продължава да се вдига", казва Гивташ.

Журналистът коментира и въпроса дали младите европейци неизбежно ще получават по-малки пенсии в сравнение с предходните поколения.

"Да, но има едно "но". Много експерти и технически доклади твърдят, че комбинация от реформи - от повишаване на пенсионната възраст до насърчаване на допълващи планове и целенасочена имиграция на работници - може да помогне за запазването на система. Тя наистина е доста щедра в сравнение с останалата част от света. Например средно френските пенсионери в момента получават пенсия, която е равна на техните собствени вноски, умножени по две", посочва Линда Гивташ.