Църковен календар: Светли вторник

Христовата Църква отбелязва Светли вторник.

Като част от Великденската седмица, Светли вторник води основанието си от Възкресение Христово. В първите векове на християнството вярващите особено тържествено празнували цялата седмица след Великден, подчертавайки така значението на Възкресението на Господа.

През тези дни християните си припомнят не само Възкресението на Спасителя, но и първите явявания на възкръсналия Христос пред апостолите и учениците Му.

Светлият вторник, както и цялата Великденска седмица, има дълбоко богословско значение. На този ден Църквата продължава да празнува победата на Христос над смъртта и греха. Основните молитви и четения на този ден подчертават радостта от Възкресението и призовават вярващите към духовно обновление.

На втория ден от Светлата седмица на Светата Пасха Православната църква празнува и деня на откриването през XI век на Чудотворната икона на Иверската Божия Майка Портаитиса или Вратарица. Тогава се извършва литийно шествие със светата икона до брега на морето – мястото, където тя е била приета от морето от отшелника Гавриил, и там се отслужва божествена литургия. Това място e недалеч от Иверския манастир, където се намират няколко келии и църква, посветена на Пресвета Богородица.

Тази православна икона на Богородица с Младенеца е от иконографския тип "Одигитрия", изписана от свети евангелист Лука, но има строго изражение, необичайно за Богородичните икони.

На 14 април православната ни църква отдава почит и на свети Мартин Изповедник, папа Римски.

Заедно със свети Максим Изповедник папа свети Мартин (649–653 г.) защитавал истинското църковно учение от това на монотелитите. Еретиците били покровителствани и от император Констанс (641–668 г.), който споделял техните убеждения. Папа Мартин свикал в Рим поместен събор, на който ереста била осъдена, а еретиците - анатемосани.

Като узнал това, императорът обвинил папа Мартин в държавно престъпление и предателство. По заповед на Констанс двамата защитници на православното учение, Максим Изповедник и папа Мартин, били насила закарани в Цариград, където били изтезавани и съдени като политически престъпници (553 г.). Положени били много усилия да се съгласят с учението на еретиците. И двамата обаче останали твърди в православните си убеждения и не престанали да изобличават лъжеучението на монотелитите.

След като претърпял много оскърбления и лишения, папа Мартин бил изпратен на заточение в Херсон Таврически (Крим), където след две години починал, като до края на живота си останал непоколебим изповедник на православното учение.

Рубриката "Църковен календар" се осъществява от екип на Радио България със съдействието на Александра Карамихалева, главен редактор на "Църковен вестник".

Озвучил: Красимир Мартинов