Духът остава

В епизод 634 "Трамвай по желание" прави поклон пред наскоро починалия доайен на българския театър Асен Шопов – човекът,  оформил естетиката на няколко поколения актьори и зрители. И възкресен в рубриката "Недочакани възкресения" от писателя и драматург Георги Тенев.

Асен Шопов е представител на онази "златна вълна", която превърна театъра в трибуна на свободната мисъл по времето на социализма. Не са една и две неговите смели и провокативни постановки, оставили траен отпечатък на българската сцена. Не са един и два и спектаклите му, спрени от цензурата.

Неговият път е белязан от сблъсъци с властта. Емблематичен е случаят с постановката "На приказки с добро" (по Валери Петров) в Бургас, която е спряна. Още по-известен е скандалът с "Хамлет" в Хасково, където Шопов поставя Шекспир по начин, който звучи твърде опасно и политически актуално за времето си. Това води до периоди на "затишие" и премествания, но никога до пречупване.

В "Трамвай по желание" Георги Тенев връща спомените към най-яркия сблъсък на режисьора с цензурата. Това е постановката в "Сълза и смях" на пиесата "Комунисти" от дисидента Георги Марков, която е свалена от сцена още прпеди премиерата си.

Тенев припомня и друг неосъществен проект – опитът на Радой Ралин и Асен Шопов да прокарат на кино лента нов и неприемлив за властта прочит на делото на Васил Левски, чрез киноромана на големия сатирик "Аз съм Левски".

Целият житейски и творчески път на Асен Шопов е ясен и безкомпромисен пример за достойнство, честност и талант. В епохата на "бързия" театър и забавлението, Асен Шопов остана пазител на театъра на мисълта. Той вярваше, че зрителят трябва да си тръгне от салона променен, а не просто разсеян от ежедневието си.