Черногорски учени в Антарктика: мисия в защита на океана

В рамките на 34-тата българска антарктическа експедиция двама учени от Черна гора – Весна Мачич и Александър Йоксимович работят рамо до рамо с българските си колеги в изследвания, посветени на морските екосистеми на Антарктика.

И двамата са част от Института по морска биология в Котор и участват в международно научно сътрудничество, насочено към по-доброто разбиране на процесите на морското дъно, биоразнообразието и влиянието на глобалните промени върху най-южния континент на Земята. 

Весна Мачич: „Антарктика е жива, динамична и изключително красива“

За морския биолог Весна Мачич това е второ участие на борда на научноизследователския кораб “Св. Св. Кирил и Методий”. Тя е и първата представителка на Черна гора, включила се в антарктическа експедиция.

Нейната работа е свързана с изследване на живота на морското дъно и богатото биоразнообразие на Антарктика. Пробите се събират от океанското дъно и се обработват при температури около един градус, където постепенно започват да се разкриват различните организми, обитаващи тази крехка екосистема – морски звезди, червеи, дребни безгръбначни и множество други форми на живот.

„Всеки път откриваме нещо ново и това е една от най-вълнуващите части на работата ни“, споделя тя.

Освен теренните проби, екипът използва и подводна камера, поставяна на едни и същи места, за да проследява промените в естествената среда. Така учените наблюдават екосистемата в нейното реално състояние – жива, динамична и постоянно променяща се.

За Весна участието в експедицията е не просто научна задача, а дългосрочна мисия, свързана с опазването на една от най-уникалните природни среди на планетата. Тя се надява заснетите кадри и научните резултати да достигнат до повече хора и да помогнат за осъзнаването на значението на Антарктида. 

Александър Йоксимович: „Антарктида трябва да остане такава, каквато е“

Александър Йоксимович е научен съветник в Института по морска биология в Черна гора и специалист по ихтиология с дългогодишен опит в изследването на морските екосистеми.

По време на експедицията той участва в анализи и наблюдения, свързани със състоянието на морското дъно и влиянието на човешката дейност върху океанската среда. Част от работата включва използването на специализирана мрежа тип Manta, чрез която се събират микропластични частици от повърхността на водата.

Според него замърсяването вече достига дори до най-отдалечените части на планетата. Морските течения пренасят отпадъци и до бреговете на Антарктика, където все по-често могат да бъдат открити пластмасови и дървесни остатъци.

Йоксимович определя престоя си на континента като изключително лично преживяване – свят на ледници, тишина и диви животни, незасегнати от шума на цивилизацията. Именно това усещане за крехко равновесие според него прави отговорността на учените още по-голяма.

„Нашето послание е ясно – Антарктида трябва да остане такава, каквато е“, казва той.

Ученият подчертава, че нарастващият туристически натиск и човешкото присъствие вече оставят следи върху континента, а задачата на науката е не само да изследва, но и да предупреждава.
 
Наука с кауза

Работата на двамата учени е част от дългосрочно партньорство между България и Черна гора в областта на морските изследвания и антарктическата наука.

Техните наблюдения показват едновременно богатството на антарктическата природа и уязвимостта ѝ пред глобалните промени. От микропластмасите във водата до следите от човешко присъствие по бреговете – всичко това напомня колко крехка е тази екосистема.

А посланието, което отправят от Антарктида, остава ясно: науката има истински смисъл само когато води до отговорност и грижа за природата.

Още в интервюто на Марина Великова с Весна Мачич и Александър Йоксимович в рубриката на БНР "Антарктическите хора".