Как киното разказва войната

В "Киното отвъд екрана" Юлия Владимирова разговаря с журналиста и анализатор Владислав Апостолов за начина, по който войните променят езика на киното – от италианския неореализъм и съветските военни филми до Виетнам, "Апокалипсис сега" и 50-годишнината на един от шедьоврите на киното – "Шофьор на такси" на Мартин Скорсезе. 

Разговорът започва с фигурата на Роберто Роселини и италианския неореализъм – движението, което извежда камерата от студийните декори сред истинските улици, руини и лица на следвоенна Европа. Според Апостолов именно след войната киното губи способността си да бъде просто красиво бягство от реалността и започва да търси суровата истина за човека.

Втората световна война е събитието, което трансформира цялото общество и самото кино. Много по-трудно е вече да правиш онези замечтани, откъснати от реалността филми.

В разговора се проследяват различните кинотрадиции след войната – европейският неореализъм, съветското военно кино и американският следвоенен оптимизъм. Обсъждат се филми като "Рим, открит град", "Германия, нулева година", "Иди и виж", "Летят жерави", "Иваново детство" и "Балада за войника", както и различните начини, по които киното показва разрушението, героизма и човешката травма.

Специално внимание е отделено на войната във Виетнам и отражението ѝ върху американското кино от 70-те години – период, който ражда едни от най-силните антивоенни филми в историята.

Войната във Виетнам отключва травма. Ветераните се оказват отхвърлени от различни страни на американското общество.

Юлия Владимирова и Владислав Апостолов говорят за "Апокалипсис сега", "Пълно бойно снаряжение", "Ловецът на елени", "1917", "Дюнкерк", "Тънка червена линия" и "Спасяването на редник Райън", както и за това как съвременното кино все по-често заменя големия епос със субективния, психологически поглед към войната.

Финалът на разговора е посветен на 50-годишнината на "Шофьор на такси" на Martin Scorsese – филм, който според Апостолов носи белезите на следвиетнамската Америка и превръща героя на Травис Бикъл в един от най-влиятелните образи в историята на киното.

"Шофьор на такси" е филм за последиците от историческото събитие – войната вече е свършила, но травмата продължава да живее в човека.

Разговорът преминава през темите за паметта, вината, насилието, политическите прочити на историята и начина, по който киното продължава да се връща към войната – като към неизчерпаема тема за страха, човешката крехкост и разрушенията, които остават дълго след края на самите битки.

Целия разговор на Юлия Владимирова с Владислав Апостолов може да чуете в звуковия файл.