Автор:
Йоан Колев
Новина
Райна Манджукова: Близо 30 деца в Аржентина вече учат български език
Ръководителят на Изпълнителната агенция за българите в чужбина за срещите си с българи в четири държави от Южна Америка
сряда 13 май 2026 09:30
сряда, 13 май 2026, 09:30
Райна Манджукова
СНИМКА: ИАБЧ
Размер на шрифта
10 дни, 7 полета и десетки срещи с българи в Колумбия, Аржентина, Чили и Бразилия – това е кратката равносметка от последното пътуване до Южна Америка на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция за българите в чужбина Райна Манджукова.
"Още миналата година получихме покана за отбелязването на 100-годишнината от преселването на бесарабските българи и гагаузи в Бразилия, планирано за 25 април. Тази тема не просто ни е присърце, но Агенцията има решаващо значение за популяризирането на тази информация в България изобщо. През 2010 г., в рамките на издателската ни програма, беше издадена книгата на Жорже Косиков "Имиграцията в Бразилия и Уругвай: Бесарабски българи и гагузи" и именно тя отприщи интереса на изследователите към тази тема. Знаехме, че имаме българи в Бразилия, но широката общественост не знаеше, че част от тях са бесарабски българи, преселили се веднъж от България в Бесарабия, а след това и в Бразилия. Освен това, ИАБЧ подкрепи филма на Поля Станчева "И стигнаха до края насвета“, който разказва историята на българите в Аржентина, а междувременно екипът на филма, спечели средства по програма "Мобилност" на Министерството на културата, което им позволи да пътуват до Аржентина, за да го представят там. Аз бях поканена да бъда част от екипа, който ще го представи. Разказвам всичко това, защото много често се говори за командировките на държавните служители. Всичко това е много важно, защото тези презокеански пътувания са много скъпи, а бюджетът на Агенцията е много скромен, така че винаги много премисляме преди да поемем едно или друго пътуване" – разказа в специално интервю за Радио България Райна Манджукова.
България търси връзка с българите в Аржентина, Бразилия и Чили
Бесарабските българи в Бразилия: Колко далечни са българските корени?
Как бесарабските българи стигнаха до Бразилия в началото на ХХ век
СНИМКА: ИАБЧ
В навечерието на пътуването излезе от печат книгата на докторантката от Нов български университет Анжела Георгиева "Комуникационно изкуство в миграция – Том Първи: Южна Америка", което допълни съдържателната част на програмата. "Успяхме за десет дни да се срещнем с българи в четири държави и да представим два продукта" – резюмира изпълнителният директор на Агенцията за българите в чужбина. Първата среща е в Богота и до голяма степен "в крачка" – тричасов престой на летището дава възможност на делегацията да покани представители на българската общност в Колумбия.
СНИМКА: ИАБЧ
"В крайна сметка дойде един – Нестор Славов, наш музикант тромбонист, който от години живее там. Много съм му благодарна, че дойде, защото разказа изключително интересни и важни неща за българите в Колумбия. Те са предимно музиканти или специалисти в различни области, но поддържат връзки помежду си и най-големият им проблем е липсата на посолство и необходимостта консулски въпроси да решават чак в Сао Пауло. Поставиха въпроси за придобиване на българско гражданство на техни съпруги, на децата им. За част от въпросите разказах как стоят нещата, за други – обещах да предам към съответните институции и вече го направих през отчета си до Министерство на външните работи. Това беше една изключително топла и открита среща."
Най-наситената програма е била в Аржентина, където Райна Манджукова е приета като човек, удържал на обещанието си, дадено при първото посещение на представителна агенцията там, през 2023 година.
СНИМКА: ИАБЧ
"Най-малкото, което направих след тогавашното ми посещение в Аржентина беше да сменя референта на Агенцията за страната, като определя човек, който говори испански. Защото това са потомци на българи, заминали в началото на 20-ти век и знанията им по български език са много силно избледнели. Дори нямах представа колко положително ще се окаже това решение – сега на място видях, че хората са много благодарни, че комуникацията с Агенцията за тези почти три години е станала много по-непосредствена и активна."
Манджукова припомня и някои събития в България, които са се случили в резултат на този активен диалог, като посрещането на Ерика Пералес в България, а сега се подготвя и гостуването на друга сънародничка – от дружество "Иван Вазов" в Берисо, която също като Ерика ще изкара два месеца в България.
СНИМКА: ИАБЧ
"Най-важното за Аржентина е, че от една година вече има неделно училище, което стана благодарение на един друг наш партньор – председателя на сдружение "Духовно огледало", г-жа Таня Костадинова. Може да не звучи много административно, но има неща, за които когато много хора искат да се случат – те се случват. Фактът на онлайн училище в Аржентина, което да е филиал на българското училище в Скопие, е уникален и около трийсетина деца в Аржентина вече учат български език, и то по програма, финансирана от българското Министерство на образованието и науката" – разказва Манджукова.
Централното събитие – представянето на филма на Поля Станчева и книгата на Анжела Георгиева – се е състояло в "Златната зала" на Министерството на културата на автономния град Буенос Айрес – важен жест на местните власти към българската общност там.
СНИМКА: ИАБЧ
"Освен това имах среща с представители на всички организации, освен тези от Комодоро Ривадавия – само те не дойдоха. След това те бяха и на премиерата на книгата и филма, и беше много трогателно и полезно, тъй като спокойно можем да се похвалим, че е установен контакт с всички организации и въпреки огромното разстояние те не се чувстват откъснати от България."
Разказвайки хронологично за срещите си в Южна Америка, Райна Манджукова стига до Чили, където няма българска организация:
СНИМКА: ИАБЧ
"Но за сметка на това имаме много будни българи, една много дейна дама – Мирослава Петрова, която е "моторът" на общността. Т.е. организация нямаме, но имаме общност и за среща с мен дойдоха близо 40 души – едни пропътуваха с автобус 2 хиляди километра, други – 500, само и само да се срещнат с представител на българската държава. От доайена на общността, г-жа Маргарита Ганева, която над 40 години е в Чили, до няколко млади музикантки, които са от 3-4 години в страната много се зарадваха, че представител на държавата беше при тях. Много страдат от липсата на посолство, но разбират, че няма как България да има представителство навсякъде. И там задаваха много въпроси, които бяха далече извън компетенциите на ИАБЧ. Набелязахме редица действия за това тази връзка да става по-непосредствена. Едно от нещата, за които мога да спомена е опитът ми да ги мотивирам да включат децата си към неделното училище в Буенос Айрес, защото то е онлайн, няма часова разлика. А ако има повече деца, на учителката, г-жа Светла Кърова, ще бъде по-лесно да ги разпредели в групи по възраст и ниво на владеене на български език и процесът да бъде по-полезен."
СНИМКА: ИАБЧ
Българското неделно училище в Сао Пауло е следващата вълнуваща спирка на ръководителя на Агенцията за българите в чужбина, където с директора му, Михаил Кръстанов са обсъдили актуалните проблеми пред учебното заведение. "Самото събитие, посветено на 100-годишнината от преселването на бесарабските българи и гагаузи в Бразилия, за мен беше много емоционално, защото моето семейство е можело да бъде част от тази емиграция, но прабаба ми в последния момент, след като са били направени документите, се е отказала да пътува" – сподели Райна Манджукова. На тържеството с благодарност е споменато името на проф. Николай Червенков – една от личностите, посветили живота си на изследването на тази емиграция: "Интересен детайл е, че първият том на книгата на Жорже Косиков е издаден от Агенцията, а вторият е подкрепен от семейството на проф. Червенков. И двете книги са преведени от колегата от португалска редакция на Радио България МаяДаскалова и от тяхно име имах възможността да приема един паметен медал, който сънародниците ни бяха изработили специално за годишнината" – разказа г-жа Манджукова.
СНИМКА: ИАБЧ
"Извън емоционалното, аз наистина видях, че тези българи, подобно на българите в Аржентина, въпреки че знанията им по български са доста избледнели, те продължават да се чувстват свързани с България. И по случай годишнината от преселването са направили тази книга: "1926-2026: Кратка версия на историята на преселването", с много интересна корица, на която един слънчев лъч минава през Бразилия, България и Бесарабия. В Агенцията за българите в чужбина ще проверим възможностите да издадем тази книга на български език."
Вижте също:
По публикацията работи: Ергюл Байрактарова
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!