Доц. Вълков: Рискът от зоонозни инфекции остава висок

"В бъдеще все по-често ще се сблъскваме със зоонозни инфекции,  каза за БНР доц. Трифон Вълков, инфекционист от СБАЛИБП "Проф. Иван Киров" във връзка със случаите с хантавирус на кораба "Хондиус".

След информацията за случаи на хантавирусна инфекция на круизен кораб и появилите се опасения за евентуална нова пандемия, темата предизвика сериозен обществен интерес.

 ЕС отчитат нисък риск от разпространение на хантавирус

СЗО: Няма признаци за по-широко разпространение на хантавирус

За БНР доц. Вълков коментира реалните рискове, начините на предаване на вируса, мерките за ограничаване на заразата, а също  защо според него обществото трябва да се тревожи повече от намаляващото ваксинационно покритие срещу морбили.

"Бъдещето на инфекциозните заболявания е в зоонозите."

Доц. Трифон Вълков обърна специално внимание на една дългосрочна тенденция в световен мащаб - увеличаването на риска от зоонозни инфекции, тоест заболявания, които се предават от животни на хора.

Според него именно в тази група инфекции се крие едно от най-сериозните предизвикателства пред съвременната медицина и общественото здраве.

Той обясни, че климатичните промени, глобализацията, интензивният трафик на хора и навлизането на човека все по-дълбоко в естествените местообитания на дивите животни създават условия за поява и разпространение на нови патогени.

"Няма как да елиминираме всички възможни резервоари и вектори на тези инфекции в природата."

По думите му именно затова светът вероятно ще става свидетел на все повече случаи на инфекции, идващи от животински резервоари - включително вирусни хеморагични трески, нови коронавируси и други трудно прогнозируеми заболявания.

Въпреки това той подчерта, че навременната диагностика, добрата епидемиологична подготовка и международният обмен на информация значително подобряват способността на здравните системи да реагират при подобни заплахи.

"Няма как да се стигне до пандемия като COVID-19"

"Хантавирусите, включително т.нар. Andes hantavirus, не притежават характеристиките на вируси като SARS-CoV-2, грипните вируси или морбили.

Няма как да се стигне до такива големи тежки епидемични вълни с разпространение на тази инфекция в такъв мащаб, както се случва с грипните вируси или както се случи с коронавирусната инфекция, подчерта доц. Вълков.

По думите му това е свързано със самата биология на вируса и начина му на предаване.

Специалистът уточни, че Andes hantavirus е единственият представител сред хантавирусите, при който е описано предаване от човек на човек, но дори и тогава заразността остава ограничена.

"Това не е нещо, което ще предизвика следващата поредна глобална пандемия."

Какви мерки се предприемат при установяване на зараза?

Доц. Вълков обясни, че при всяка контагиозна инфекция се задействат строго разписани противоепидемични протоколи.

След установяването на причинителя на борда на круизния кораб са били наложени карантинни мерки за всички контактни лица.

"На всички пасажери, които са били в контакт и са били на самия кораб, се налага карантинен период, който включва грубо казано два пълни инкубационни периода."

Той уточни, че максималният инкубационен период е приблизително три седмици, поради което наблюдението продължава малко повече от месец.

Ако в този период човек не развие симптоми и лабораторните проби останат отрицателни, карантината се прекратява.

Тежките случаи са редки, но опасни

Според инфекциониста голяма част от хората, срещнали се с вируса, могат да останат без симптоми или да развият лека грипоподобна картина.

В определени случаи обаче инфекцията може да доведе до тежък хантавирусен кардиопулмонален синдром.

"Той води в рамките на дни до развитието на остра дихателна недостатъчност и може да завърши фатално в до около 40% от случаите."

Въпреки това доц. Вълков подчерта, че тежкото протичане не е задължително при всеки заразен.

"Това, което се случи при тези пациенти, не означава, че при всеки човек, срещнал се с вируса, ще се развие подобна клинична картина."

Как всъщност се предава хантавирусът?

Една от най-важните части на разговора беше свързана с реалните механизми на предаване на инфекцията.

По думите на доц. Вълков основният резервоар са мишевидните гризачи.

Заразяването става чрез контакт с:

- урина;
- слюнка;
- фекалии на заразени гризачи;
- замърсени повърхности;
- контаминирани храни и вода.

"Основният път за разпространение е при контакт с биологични секрети на мишевидни гризачи."

Той категорично отхвърли спекулациите, че птици или гълъби могат да пренасят инфекцията.

"Това е казуистика. Такова нещо не може да се случи."

Какво трябва да знаят туристите?

С наближаването на летния сезон и активните пътувания инфекционистът призова хората да подхождат разумно, особено при посещения в Южна Америка, Африка и части от Азия.

"Всеки, който предприема пътуване в такива региони, трябва предварително да се информира какви заболявания са ендемични за съответната държава.“

Той препоръча:

- консултация със специалист по пътувания и инфекциозни болести;
- поставяне на препоръчителни ваксини;
- избягване на вода и храна от съмнителни източници;
- консумация само на бутилирана вода.

"Да се избягва консумация на храни и води от амбулаторни търговци."

България има готовност за подобни случаи

По думите на доц. Вълков българската здравна система вече има опит с пациенти, завърнали се от тропически държави с внесени инфекции.

"Това няма да е нито първият, нито последният пациент, който се прибира от ендемична държава с подобна инфекция."

Той подчерта колко важно е лекарите да събират подробна епидемиологична анамнеза:

- откъде се връща пациентът;
- какво е консумирал;
- с какво е бил в контакт;
- ваксиниран ли е;
- приемал ли е профилактика.
- Комарите и климатичните промени създават нови рисковеЗ

Закъснялото пръскане срещу комари около Дунав

Доц. Вълков предупреди, че климатичните промени създават условия за разпространение на нови заболявания в Европа и България.

МЗ: Водим разговори за осигуряване на финансиране за пръскането срещу комари

"Затоплянето на климата отваря специфична ниша за поява на вектори и заболявания, които доскоро се приемаха за типични само за тропиците."

Сред рисковите инфекции той посочи:

- Денга;
- Западнонилска треска;
- други комаропренасяни вирусни заболявания.

"Морбили ме тревожи повече от хантавируса"

Най-категоричен беше доц. Вълков по темата за морбили и спадащото ваксинационно покритие.

МЗ: Общо 225 са случаите на морбили в България

Според него именно морбили представлява много по-реална опасност за обществото.

"Докато хантавирусът е зоонозна инфекция, морбили е чиста антропоноза - единственият резервоар е човекът."

Той подчерта, че за разлика от хантавируса, срещу морбили съществува ефективна и безопасна ваксина.

"Ножът е в нас и хлябът е в нас."

По думите му всеки отделен случай на морбили е сигнал за пропуски в имунизационното покритие.

"Ваксината срещу морбили не причинява аутизъм."

Инфекционистът коментира и широко разпространените антиваксърски твърдения.

"Ако човек вярва, че след ваксина срещу морбили може да се отключи аутизъм, по същия начин може да вярва, че ще се събуди и като гениален математик."

Той подчерта, че:

- ваксината срещу морбили е сред най-безопасните;
- използва се от десетилетия;
- предотвратява тежки усложнения и смърт
- възможна е реимунизация и при възрастни

Доц. Вълков напомни, че с времето нивата на антителата могат да намалеят.

"Човек може да изследва титъра на защитните антитела и при нужда да направи реимунизация, независимо дали е на 25, 35 или 45 години."

"Няма основания за паника около хантавируса, но има сериозни основания обществото да поддържа висока здравна култура, добра профилактика и доверие в науката. Разумното поведение, информираността и ваксинацията остават най-силните инструменти срещу инфекциозните заболявания, както старите, така и нововъзникващите, обобщи доц. Вълков.

Още в интервюто на Гергана Хрисчева с доц. Трифон Вълков за БНР.