Как се развива програмата "Урбан 95" в един еврейски квартал?

Прието е да се счита, че живеещите в богатите райони на големите градове приемат по принципа "моят дом е моята крепост" и не се интересуват от създаване на общности, а още по-малко към завръщане към природосъобразния начин на живот. Нещата не са такива в престижния квартал на Тел Авив - "Рамат Авив". В парковете му целодневно е пълно с хора на различна възраст. 

Точно до спирката до горичката в квартал "Рамат Авив" има няколко пункта за размяна на вещи, които за едни хора са станали излишни, а за други - необходими. Не е вярно, че богатите ползват само току-що купени предмети. 

Наоколо има пейки и хамаци, където те да отдъхнат или да отпиват от кафето, да похапват закуски. Но има и гардероб за облекла и за обувки, които децата са израстнали или са носени само веднъж, или въобще са още с етикетите. 

Има лехи, където човек сам може да си посади билки, сандъци с подправки или билки за чайове, за които жителите на квартала се грижат и всеки може да дойде да си набере безплатно. Има отдел с инструменти и в определени дни, край тях чакат дядовци и баби, да покажат на младите как да си преправят дрехи, да поправят обувките си, електроуреди, да префасонират мебели. Но това го има и на други места в Тел Авив. 

Докато програмата "Урбан 95", която съществува в повече от 80 страни в света, в Тел Авив навлиза чак сега в два парка, и това е единият от тях. Жителите на този район са водили дълга борба с бюрокрацията, но накрая са победили.

За ползата от програмата разказа ландшафтната архитектка Ноа Елбер:

"Как изглежда света погледнат от височината на очите на едно дете - 95 сантиметра? На този въпрос сме се опитали да си отговорим проектирайки парк в големия град, напомнящ разходка сред природата.

При нас има не пластмасови пързалки, люлки или катерушки, а дървени, при това не прекалено реалистични, а абстрактни, за да развиват въображението. Изглежда лесно за постигане, но не е.

За възрастните имаме занятия, които идват от традициите в Япония, наречени горски дъждове. Имаме ръководители на групи (финансирани от кметството), обучаващи за медитиране под дърветата.

Мечтата ми е да ни разрешат да имаме игрови съоръжения, без нито един гвоздей, каквито има в останалите страни на "Урбан 95". Но засега не ни позволяват. Тел Авив е бил проектиран като вид градско имение или кибуц, с много зеленина в дворовете. Сега градът се пълни с небостъргачи.

Затова ролята на кварталните градинки е да бъде спасителен пояс за живеещите в тези райони. Колкото по естествени са те, толкова са по-полезни и даващи възможност за подобряване на въображението и връзката с природата.

Това, което предлагат привържениците на тази програма е връщане към природата - физическото и душевното здраве на всички, за по-добра социализация и развитието на мисленето на децата.

Известен е изразът на холандски архитект от двадесети век Алдо Ван Айк, специалист по градоустройство:

"Не можем да искаме от децата да опознаят града си, без да искаме града да опознае децата си". Този негов подход, рушащ консерватизма при градското паркоустройство, е основа на програмата "Урбан 95", когато от възрастните се изисква не да гледат от високо на младите, а да се поставят на тяхно място.

Още чуйте в звуковия файл.