80 години от рождението на Паша Христова

На 16 юли 1946 година в покрайнините на София, в скромно и обикновено семейство, се ражда нешлифованата роза на българската естрада – Парашкева Христова Стефанова. Още от дете я наричали просто Паша, за която най-голямата мечта била музиката и голямата сцена. Подкрепа от семейството си не получила – те вярвали, че най-доброто за нея в онези години е да си намери работа, да се омъжи и да бъде майка домакиня. Напълно обяснимо за 60-те години на XX век в социалистическа България. Така и започнало да се случва – след завършване на гимназия Паша Христова започнала работа като чертожник в Институт за електрокари, но мечтата й не избледняла пред спокойното и сигурно работно място.

През 1963 година е обявен конкурс за кандидати за новосформираната Студия за естрадни изпълнители към Българското национално радио. С голяма увереност, че ще спечели място в двугодишната програма, младата Паша Христова се явява на конкурса. Въпреки че нямала никакво музикално образование, без капка съмнението журито я приема в класа на композитора Иван Стайков. След завършването на студията прави и първия си запис на песента "Щъркелът пристига пак". Годината е 1966, а Паша Христова е само на 20 години.  През следващата година тя печели трета награда на фестивала "Златният Орфей" в конкурса за изпълнители, а малко по-късно се записва за участие във Фестивала на забавната песен в Сочи и заминава за Русия. Там взема златен медал и музикантите в България са удивени от признанието и таланта на това крехко момиче, без музикална академична шлифовка.

През 1968 година Паша Христова е избрана за солистка на един от най-популярните по това време оркестри – оркестър "София". Мечтаният път пред момичето от софийския квартал "Княжево" ставал все по-ясен и широк. Българските композитори с гордост и дават своите песни, а изгарящия плам, с който тя разказва най-вълнуващите музикални истории се разпалва още повече, сякаш предчувствайки, че времето скоро ще спре.

"Паша Христова е явление в българската музика, – казва Здравко Петров, старши музикален редактор в програма "Хоризонт" на БНР за подкаста на общественото радио "Говори … Паша Христова". – Тя е от малкото български певици от онези години, които владеят до съвършенство драматичното пеене."

Доказателство за думите му са две от най-емблематичните песни в репертоара й, а и в цялата българска музикална история – "Повей, ветре" на Йосиф Цанков и Димитър Василев и "Една българска роза" на Димитър Вълчев и Найден Вълчев.

• Димитър Вълчев – "Една българска роза"
  
  
• "Вземи в тоя хубав ден една българска роза от мен" - спомен за Паша Христова

На "Златният Орфей" през 1970 година 24-годишната Паша Христова изпява и двете. "Повей, ветре" печели Голямата награда за българска песен, а "Една българска роза" – Първа награда. Абсолютен прецедент в историята на конкурса, който никой друг изпълнител не успява да повтори. През следващата 1971 година песента "Dziwny jest ten świat" "Ах, този дивен свят" на полски език й носи Голямата награда за изпълнители на международния фестивал в Сопот, Полша. Това е едно от най-големите международни признания за български поп-певец от периода на социализма в България, казват днес специалисти.

А в запис, съхранен в Златния фонд на БНР, самата Паша споделя за своето изкуство:

"Да бъдеш потребен на хората – разглеждам тази тема особено като тема на моя репертоар. Не вярвам да има млади хора, които не се вълнуват от събитията по света. Мисля че всеки е длъжен да бъде актуален. А аз се стремя към това чрез своето изкуство."

21 декември 1971 година. В 23:40 часа от летището в София излита българска делегация за Алжир, за да участва в отбелязването на Дните на българската култура там и в записите на новогодишна програма за местната телевизия. На борда на самолета са 73-ма души сред които музикантите от оркестър "София", певците Мария Нейкова и Борис Гуджунов, фолклорен ансамбъл "Аура" и народната певица Янка Рупкина. Малко след издигането на самолета силен страничен вятър накланя крилата му, едното се удря в пистата, корпусът се разцепва и избухва в пламъци. 30 души губят живота си в определяната като национална трагедия катастрофа. Сред тях е и Паша Христова, която остава завинаги на 25 години.

За кратките по-малко от шест години, в които Паша Христова живее своята мечта записва около 60 песни за фонда на националните радио и телевизия и "Балкантон" и прави българската музика изключително популярна в страните от социалистическия блок – СССР, Чехословакия, Унгария, Югославия, Германия.

Записаната предварително новогодишна програма на Българската телевизия за посрещането на новата 1972 г. е с участието на Паша Христова и публиката в цялата страна наблюдава жизнерадостното участие на вече покойната певица дни след катастрофата. Трагедия, която оставя дълбока следа в културната памет на България и превръща името на Паша Христова в символ на прекършен талант, а песните й – в емблема на самата страна. И днес новите поколения откриват творчеството й, изпълняват песните й и се стремят да достигнат онази искреност и артистична неповторимост, присъщи за Паша Христова.

"Драги сънародници, щастлива съм, че мога по микрофона на радиостанция "Родина" да ви честитя новата 1972 година и да ви пожелая много щастие и радост в живота и вашето ежедневие. Нека моята песен бъде сърдечен полъх от Родината!"

Последната си награда певицата получава посмъртно. През 1972 година "Бяла песен" на Димитър Вълчев и Петър Караангов е обявена за "Мелодия на годината" на БНР. Посмъртно излиза първата и единствена звукозаписна плоча на Паша Христова.

През 2000 година в рамките на национална инициатива и класация, организирана от БНТ по повод края на XX век, песента "Една българска роза" е избрана за "Песен на столетието" и в духа на безсмъртието на изкуството гласът на Паша Христова не заглъхва с времето, а се превръща в символ на историята на един народ!