Наградата "Никола Вапцаров" и въпросите към нея

Обявената от Министерството на културата награда за високи творчески постижения в областта на поезията на името на Никола Вапцаров предизвика серия от реакции, поставяйки отново въпроса за мястото на поета в колективната ни памет. Може ли да се отдели творчеството от дейността му, талантът от времето, идеологията от вярата, какво говорят за нас сега съвременниците тези противопоставяния? Има ли опити за възползване от името му, за да се прокарват различни тези?

Говорим в "Какво се случва" с Иван Панчев от Асоциация "Памет за утре", които бяха първите с реакция към обявената награда, с литературоведа доц. Морис Фадел, преподавател в НБУ, с експерта по междуетнически въпроси, преподавател и изследовател доц. Михаил Иванов, припомняме и интервю от 2014 г. на проф. Никола Георгиев, един от най-ревностните изследователи на Никола Вапцаров.

Според Иван Панчев от Асоциация "Памет за утре" фигурата на Вапцаров не бива да се превръща в символ: "Нашите опасения са свързани с това, че неговият образ се превръща в знаме и неоспорим светъл символ, който да бъде пример за поколенията. Това смятаме за голяма опасност. Образът му не е безспорен, има трагизъм, превръщането му в знаме открадва от неговата идентичност и застрашава нас.

В момента неговото творчество се изучава, над 90 училища в България носят неговото име, включително и Висшето военноморско училище във Варна."

Според доц. Михаил Иванов името на Вапцаров е свързано със спорове и двете крайни тези искат да употребят името му като аргумент. Той има своя теза, свързана с един конкретен период от Втората световна война, чиито прочит предлага като тема за размисъл и евентуално помирение.

"Става дума за прочит на определен период от историята. Отнася се до интервала от 22 юни 1941 година когато Германия обявява война на Съветския съюз и завършва с края на войната. Този период не е допрочетен в България. Двете противоположни мнения са свързани с отношенията към Съветския съюз. Това един мракобесен режим, който налага своя модел. Но Чърчил в реч по Би Би Си казва: "Всеки човек или държава, която се бори срещу нацизма има нашата подкрепа". Вапцаров започва в този конкретен исторически момент своята нелегална дейност. България е врага в този момент, Вапцаров застава чрез комунистическата партия на страната на Чърчил и срещу Хитлер."

Литературоведът доц. Морис Фадел смята, че дискусията, която се породи от наградата е интересна, например в посока на отношенията между литературата и политиката.

"Поезията на Вапцаров е изцяло политическа, така че политическите дискусии имат място. – казва той – Великите хора, те трябва да бъдат изследвани критически, с всички страни от биографията си. В биографията на Вапцаров няма нищо изненадващо. Много интелектуалци през 30-те, през 50-те години, че и по-късно са били свързани и конспиративно, и идеологически с тоталитарни режими."

Доц. Фадел предлага наградата да бъде прецизирана специално за политическа поезия, тъй като в момента у нас се издават достатъчно подобни книги.

Професор Никола Георгиев, литературовед, един от най-обичаните преподаватели в Софийския университет приживе, голям изследовател на Никола Вапцаров, често застъпва разбирането, че не само поезията на Вапцаров, но въобще литературните текстовете трябва да се четат отвъд идеологическите клишета и конюнктурата. Припомняме ви негово интервю от 2014 година.