"Фолтин" празнува в София 30 години музикална свобода

"Котка в торба", или "мацка между чаршафите", да го разчита кой както пожелае, все ще е правилно. При момчетата на Бранко Николов подсъзнанието винаги е било по-чисто от съзнанието. Това са върлите купонджии и ненаситни веселяци "Фолтин", чийто нащърбен хармониум на чувствата е толкова мощен, че би отвял всеки темерут като тир найлонова торбичка от международна магистрала. Една от най-обичаните и разпознаваеми групи на балканската алтернативна сцена ще отбележи своята 30-годишнина със специален концерт в Sofia Live Club на 17 октомври като част от поредицата Sofia Live Fest Presents.

Кой ли да е знаел преди двайсетина и кусур години, че изобщо съществува - при това в нашия регион, подобна колоритна и шеметна петорка, хвърлила в казана на балканския театрален джаз и психеделичен шаманизъм кого и какво ли не – от Архимед и Уди Алън – като човек, кларнетист, режисьор и любител на невръстната красота, през Владимир Набоков, "Кинг Кримсън", Дебюси и Скарлати, та до Шекспир и знаменития чешки писател, драматург и журналист Карел Чапек, от чийто роман "Животът и творчеството на композитора Фолтин" е почерпено името на бандата. Сигурно пропускам още поне пет-шест идейни заемки. Като че ли трудно отразимите натюрел и естетика на тези оригинали надничат най-добре от един абзац в последната творба на Чапек от "Животът и творчеството на композитора Фолтин". Следва цитат: "Не мога да твърдя, че след тези младежки впечатления наистина съм познавал характера на Бедржих Фолтин; животът и професията ме научиха на известна предпазливост в преценките за човешката душа. Днес бих обобщил познанията си приблизително по следния начин: прекалено чувствителен, честолюбив и леко разглезен младеж с артистични наклонности; вероятно и с определен музикален талант — не мога да преценя това; себелюбие, развито до мания за величие, и същевременно болезнено усещане за социална и физическа непълноценност и неувереност в самия себе си; леко повишена склонност към лъжи и хвалби, често характерна за определена възраст. При нормални обстоятелства би могъл да се развие ако не като особено активен, то поне като мъж с над средни и благородни интереси. Изразен стремеж към духовно сластолюбие. Астенична и сантиментална натура. Това е всичко, което мога да кажа със сигурност", завършва писателят, чиито редове до голяма степен обясняват откъде идва у слушателя на "Фолтин" усещането, че това като да са хора, страдащи от конфликт между сигналите, които си изпращат.

Тъкмо затова и иновативната група създава музика, която е трудно да бъде стилово определена, но в същото време е много интересна, пламенна и непредсказуема. Може да се каже, че песните на "Фолтин" са успешна смесица от електро-акустик, алтърнатив рок, фънк и ембиънт, примесени с бързи балкански ритми. Някои критици споделят, че техните необикновени изяви не са за изпускане, с което и капризната и взискателна моя милост няма как да не се съгласи. Братята македонци увличат във водовъртеж от енергия, от който измъкване няма – и толкова по-добре. Нали трябва движение. Най-много дзен струи от акордеониста Пеце Трайковски-Брада. Адаш му Пеце Николовски свири на кларнет сякаш животът му зависи от това. В състава на битолската авангард-фолк-крими-мууви-фрийк-джаз дружина са още Бранислав Николов a.k.a Wordman Rexpen – вокал, Гоце Йованоски – бас, възпитаник на нашата Консерватория и някога в словенската фрий джаз формация "Лолита", и Славе Йовев a.k.a Ес Джей Оарсмен на барабани. След последния им гастрол в България, репертоарът на "Фолтин" се е разширил с два дългосвирещи и един късометражен албум "Симултан бакнеж", тоест "Симултантна целувка", предходникът му "Tеатрални Mиниатюри" се появи през 2020 година. И в "Симултан бакнеж", както винаги, "приликата с реалността е случайна", но битолци са доста по-вглъбени, лирични, баладични и романтични. С намалена скорост по обратните завои в неповторимото си звучене, миксващо електро саунд, тотално изпънкаряване, къде промушено с македонски жилки и ориенталски мотиви и неясно как го връзват в чудни мелодийки джазово цялото това... За авангардната музика в Битоля – "малкия македонски Париж", "псевдо-кабаретните" македонци, както "Фолтин" сами определят себе си, те са това, което за Скопие – "малкия македонски Ню Йорк", са примерно "Проект Жлуст", "Сетстат" или "Суперхикс", или за Сърбия – "Сарс", а у нас донякъде – но само донякъде, се родеят с "Уикеда".

Тези парчета излязоха 7 години след игривия, приятен етно-джаз в чудесния диск "Пиян славей", който запомнящо се беше представен и в България. Колаборация от страстни, динамични и изпълнени с изненади ритми. Именно заради тях концертите на бандата често се превръщат в спектакъл, към който е трудно да останеш безучастен. Творчеството на формацията е равно на 30 години креативен труд, 11 студийни издания като резултат и невероятно много страстни фенове в международен мащаб, събрани от пред сцените на известни фестивали, сред които Exit, Sziget, East European Jazz и много други. През годините "Фолтин" изграждат особено силна връзка с българската публика чрез десетки концерти, фестивални участия и споделени музикални преживявания. Тази връзка далеч надхвърля обичайното отношение между артист и публика. Изявите на бандата у нас винаги са били пространство за близост, емоционален обмен и усещане за общност. Неслучайно именно в Пловдив е записан концертният материал за Foltin Live – двоен винил, уловил музикантите в най-естествената им среда, а именно – сцената. Решен аналогово, албумът документира специфичната енергия между "Фолтин" и родните им почитатели и остава свидетелство за дългогодишната концертна история на македонците у нас. Композиции на групата звучат в над 20 театрални постановки и филми, а, както се убеждаваме, амбицията на музикантите да експериментират не спира. Във версията на фронтмена, да се "пробваме", което и до днес се състои във вдигане на шум с каквото им падне, защото истински инструменти нямали в началото, обаче така нареченият им шум твърде скоро бе счетен като - айде не явление на авангардната сцена, ама нещо такова.

Впоследствие пишещата машина, която служи за перкусии в тая велика тяхна песен "Милице" от 2005 година си стана направо култ. А фактът, че пеят на македонски, английски и въображаеми езици, е просто дребна чудатост на фона на онова, което всъщност представлява крайно нюансираната им музика. Тя чудесно става за пого с нейните сюрреалистични истории и глобален микс от жанрове, поднесени по специален начин с шеговита, искрена и малко тъжна музика. В саунда ще открием безбройни стилови цитати и реминисценции, а тази странна смес прави съвсем уместни сравненията с легендарния новосадски композитор и саксофонист Борис Ковач.

Мисля си, че ако акордеонистът Пеце Трайковски, кларинетистът Пеце Николовски, басистът Гоце Йовановски, барабанистът Славе Йовев и, както сам се представя, екстремистът Бранислав Николов, бяха диджеи, вероятно щяха да са най-популярните имена на рейв сцената в момента. Така е, защото умеят именно това – да подхващат истерията на публиката и да я качват на едни все по-високи нива, докато накрая навсякъде не полетят бутилки минерална вода, чаши, палки за ксилофон, но и други странни предмети, по-голяма част от които свързани с любовта, свободната...

Но "30 години Фолтин" не е просто равносметка, а живо продължение на история, която и днес остава актуална, любопитна и отворена към нови артистични посоки. Юбилейната програма ще събере композиции от различни периоди от развитието на групата. Ще се включат и музиканти, били част от нея през годините. Резултатът е ретроспективен, но жив и динамичен формат, който гледа не назад с носталгия, а напред към нови срещи и следващи интерпретации. Паралелно с концертите, групата подготвя и серия специални издания и мултимедийни проекти, сред които преиздание на албума "Mомома" на винил, специална Re-Composed колекция с интерпретации от балкански музиканти, пътуваща фотоизложба Foltin Through The Years, нов онлайн архив и юбилеен мърч, създаден в колаборация с млади артисти и дизайнери. След 30 години Фолтин продължават да доказват, че музиката им естествено преминава през граници, поколения и културни контексти. А концертът в София ще бъде още едно потвърждение за тази дългогодишна и жива връзка с българската публика.

Идната събота вечер в Sofia Live Club ще бъде посветена на музикалната свобода, сценичната енергия и една история, която продължава да се развива.