ЕЦБ може да не се наложи да предприема мащабни мерки, ако пазарите се затегнат

Затягането на пазарните финансови условия може да ограничи необходимостта от действия в рамките на паричната политика на Европейската централна банка, заяви Примож Доленц, член на Управителния съвет и председател на Централната банка на Словения.

"Станахме свидетели на значителна корекция в ценообразуването на пазарите. Ако на финансовия пазар настъпи затягане, тогава може би няма да се наложи да правим толкова много, колкото би се наложило в противен случай", каза Доленц пред агенция Блумбърг в Банкок, където присъства на годишните срещи на Международния валутен фонд и Световната банка.

След две повишения на лихвените проценти, представителите на ЕЦБ обсъждат до каква степен те трябва да бъдат увеличени допълнително, за да се върне инфлацията, която в момента е близо 4%, към целевото равнище от 2 на сто. През септември ценовият натиск (инфлацията) се оказа по-силен от очакваното, а икономиката демонстрира по-голяма устойчивост, отколкото се предполагаше, отбелязва Блумбърг.

Икономисти очакват последна стъпка на повишение на лихвите в еврозоната през декември, която би довела лихвения процент по депозитите до 2,75% – ниво, което според някои анализатори ще започне да ограничава икономическата активност.

В отговор на въпрос за тази перспектива, Доленц посочи, че ЕЦБ "се приближава към ограничителната зона – вероятно все още не сме там, но сме на границата".

Членовете на Управителния съвет на ЕЦБ Пиер Вунш от Белгия и Гедиминас Шимкус от Литва) също се позоваха на последните данни за инфлацията, като в техни интервюта за Блумбърг изтъкнаха, че вероятно ще е необходимо допълнително затягане (повишаване на лихвените ставки). Шимкус отбеляза, че макар решение през декември да би се базира на повече налични данни, не може да се изключат действия още този месец.

"Наблюдаваме ситуация, в която вторичните инфлационни ефекти не са видими – или поне все още не са", каза Доленц, повтаряйки коментари, направени по-рано тази седмица от Шимкус и председателя на ЕЦБ Кристин Лагард.

Всяко решение ще бъде допълнително усложнено от опасенията на инвеститорите относно фискалното състояние на Франция и други силно задлъжнели държави от еврозоната. Франция оглави неотдавнашната разпродажба на държавни облигации, която повиши доходността по 10-годишните ѝ книжа до нива, невиждани от почти четвърт век насам.

Еманюел Мулен, управител на Френската централна банка, посочи, че по-високите разходи за държавно финансиране оказват натиск върху финансовите условия, което потенциално може да потисне търсенето, а оттам и инфлацията. Междувременно икономисти и инвеститори се питат колко още трябва да се влоши ситуацията на дълговия пазар, преди ЕЦБ да реши да се намеси.

"Разполагаме с различни мерки на паричната политика. Те ще бъдат – или биха били – използвани, ако се наложи и ако са изпълнени съответните условия. В момента е наистина трудно да се прогнозира кога, как и защо биха били приложени различните инструменти", отбеляза Доленц.

На същото мнение е и Мартин Кохер, управител на австрийската централна банка.

"Не би било добре да поемаме предварителни ангажименти. ЕЦБ разполага с набор от инструменти, които позволяват гъвкави действия. Смятам, че все още не сме на етап, в който се налага да обсъждаме конкретни инструменти, но те са на разположение, ако се появи необходимост от използването им", посочи Кохер.

Кристин Лагард - самата тя французойка - прехвърли отговорността върху правителството на френския президент Еманюел Макрон, призовавайки политиците да работят за намаляване на бюджетния дефицит, който е нараснал до почти два пъти над лимита, допустим според европейските правила. Същевременно обаче, наскоро тя увери група финансови министри, че ЕЦБ разполага с необходимите инструменти, за да овладее ситуацията, ако се наложи.

Нарастващите разходи за държавно финансиране в развитите икономики в Европа, Америка и други региони са основна тема на срещата на финансови ръководители от цял ​​свят, която се провежда в Банкок.

Управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева призова политиците да предприемат спешни мерки за намаляване на високите нива на дълга и бюджетните дефицити.