"Житейник" - да съхраним историите на обикновените хора

Какво знаем за хората, живели преди нас? Какви са били техните мечти, любови и разочарования? Какво остава от живота им, когато спомените на близките постепенно избледнеят?

Тези въпроси стоят в основата на проекта "Житейник", създаден от Ангелина Хаджимитова - режисьор и творчески продуцент, която избира да разказва историите на обикновените хора.

Началото е поставено от едно лично и болезнено събитие - смъртта на баща ѝ. Той често ѝ разказвал истории за своите родители и предци, за живота им и за времето, в което са живели. С времето обаче част от тези разкази се изгубили в паметта ѝ.

"Казах си: край, аз не ги помня тези истории. А моето дете, а детето на моето дете и надолу по наследниците - те нищо няма да знаят. Откъде са тръгнали, през какво са минали техните предци и въобще откъде са?", сподели Ангелина Хаджимитова.

Така се ражда идеята, че човешките истории трябва да бъдат записвани и съхранявани, преди да изчезнат заедно с хората, които ги помнят.

Стъклените плаки, които връщат миналото към живот

Важна част от историята на проекта е свързана със старата семейна къща в Самоков. Построена през 1923 г. от прадядото на Ангелина Хаджимитова – Ангел Хаджимитов, тя е не само дом на няколко поколения от семейството, но и място, в което се е намирало неговото фотографско ателие.

Ангел Хаджимитов е сред ранните фотографи в България и е известен с фотографската си дейност в Самоков. В ателието му естествената светлина прониквала през големи стъклени прозорци и покрив, а снимките се съхранявали върху стъклени фотографски плаки.

Прадядото на Ангелина пазел и подреждал грижливо своите материали, като записвал в книги къде се намира всяка плака. С времето обаче тези записки изчезнали, а самите негативи останали без подредба. Лошото състояние на покрива допълнително застрашило ценния архив.

"Мама буквално алармира цялата рода и каза: "Хора, плаките си отиват. Това са много ценни предмети. Това е изкуство. Това е наследство. Нещо трябва да измислим да ги съхраним", разказа Хаджимитова.

Решението ѝ е да опита да дигитализира фотографиите. Методът, с който започва, е необичаен, но достъпен - използва лаптоп с екран, който може да се обръща, за да осигури бяла подсветка на стъклените негативи. След това ги заснема с телефон и обработва изображенията във Photoshop, като обръща негатива в позитив.

"Всеки път, когато го правя, си казвам: "Боже мой, прадядо, ако знаеш колко лесно става в днешно време", споделя тя.

За нея обаче това не е просто технически процес. Когато разглежда фотографиите, тя усеща връзка с човек, когото никога не е познавала - прадядо ѝ е починал 13 години преди раждането ѝ.

"Когато взема една стъклена плака, започвам да виждам през неговите очи", казва Ангелина Хаджимитова.

Разпознатите лица събуждат семейни спомени

След като дигитализира първите фотографии, Ангелина Хаджимитова решава да ги публикува в популярна местна група във Facebook – "Забелязано в Самоков". На 7 януари качва три снимки, без да очаква бърза реакция. Все пак изображенията са на повече от 100 години и тя предполага, че разпознаването на хората ще отнеме време.

Случва се обратното. Две от трите фотографии са разпознати само за 15-20 минути.

"Много бързо стана. Настръхвам все още. Тогава, когато се случи, се развълнувах. Буквално не можех да си намеря място от щастие. Беше изключително вълнуващ момент", разказва тя.

Сред разпознатите са членове на семейството на Мария, която не само разпознава хората на една от снимките, но и започва да разказва тяхната история. Оказва се, че семействата им са живели близо едно до друго.

Публикацията предизвиква и други реакции. Хора започват да споделят спомени за своите предци в коментарите и в лични съобщения. Постепенно старите фотографии се превръщат в повод за разговори за семейната история, за миналото на града и за живота на хората, останали извън официалните исторически хроники.

"Тези истории, които те разказват, са много интересни. Хубаво е и другите хора да ги чуят", обяснява Хаджимитова.

Така се появява следващата стъпка - не само да бъдат показвани снимките, но и да се съхраняват историите зад тях.

Не само кои са били предците ни, а и как са живели

Ангелина Хаджимитова започва да се среща с хората, които имат желание да разкажат семейните си истории, и да ги снима във видеоинтервюта. Работи с две камери, базово осветление и микрофони, като залага на естествения разговор.

Въпросите ѝ не се ограничават до имената и роднинските връзки на хората от старите фотографии. Тя пита какво помнят участниците за своите баби и дядовци, какво знаят за времето, в което са живели техните предци, и кои спомени от собственото им детство са останали най-скъпи.

Интересуват я и по-личните теми - любовта, щастието, удовлетворението от живота и онези преживявания, които изграждат човека.

"Какво помнят за баба си, дядо си или прабаба си, прадядо си? Какво помнят за онова време? Какво помнят за детството? Кои са им милите спомени останали?", обобщава тя въпросите, които задава на своите събеседници.

За Хаджимитова тези разговори са начин да бъде съхранено не само родословието, а и човешкото измерение на историята – чувствата, преживяванията и личните избори, които рядко намират място в архивите.

Призвание, открито на 45 години

Името "Житейник" събира в себе си идеята за множество житейски истории - разкази за хора, които невинаги са известни на широката публика, но имат какво да оставят след себе си.

Ангелина Хаджимитова признава, че желанието да записва историите на обикновените хора я съпътства от години. Професионалният ѝ път преминава през различни медии - радио, телевизия, печатни издания и видеопродукция. Въпреки това дълго време не е намирала напълно своето място.

"Късно намерих призванието си. Буквално на 45", казва тя.

Идеята за "Житейник" постепенно придобива ясни очертания след първите публикации на дигитализираните фотографии. През февруари Хаджимитова създава и фондация, чрез която да кандидатства по български и европейски програми за финансиране.

Зад проекта стои убеждението, че всеки човек има история, която заслужава да бъде чута и запазена. Защото паметта за миналото не се състои само от големите исторически събития, известните личности и официалните документи. Тя живее и в семейните разкази, в старите снимки, в спомените за любовта, детството и ежедневието.

"Да запишем историите на обикновените хора. Не на известните, с които всеки си говори. Всеки има история", каза още Ангелина Хаджимитова.

Още чуйте в звуковия файл.