За принос в оптогенетиката е Нобеловата награда за медицина

Американският учен Карл Дайсерот и германските изследователи Петер Хегеман и Георг Нагел са носителите на Нобеловата награда за физиология или медицина за 2026 година, съобщи Associated Press". Тримата са отличени за откритията си, свързани със светлинноактивираните йонни канали, които поставят основите на метода оптогенетика. Това е поводът днес в студиото на предаването "Следобед за любопитните" да гостува проф. Радостина Александрова български биолог с професионални интереси в областта на клетъчната и молекулярната биология, вирусологията, имунологията, експерименталната онкология и онкофармакология, тъканното инженерство (костното тъканно моделиране) и патобиохимията.

"Оптогенетика вероятно звучи доста объркващо за повечето слушатели, но мисля, че в края на нашия разговор, всички ще знаят какво представлява тя. Най-общо казано оптогенетиката е един метод, който съчетава генетика и оптични науки, и дава възможност да бъдат активирани точно определени клетки в мозъка, за да се разбере какво се случва след това. Зад всяко едно голямо откритие стои една много интересна човешка история.

Най-младият от тримата нобелисти американският учен Карл Дайсерот, роден през 1971 година е човекът, който на 5 октомври, когато телефона му иззвънява, защото го търсят от Швеция, за да му кажат, че е станал нобелов лауреат, не успява да вдигне телефона, защото прави закуска на петте си деца, затова се обажда съпругата му Мишел. Ученият остава изненадан от новината, но не и жена му. Карл Дайсерот израства в семейство на учени – майка химик, а баща му онколог. Самият той се увлича много от природни науки, но освен това е силно увлечен от литературата и писането, защото още като съвсем малък той си задава въпроса на какво се дължи силата на думите, защо успяваме с тях да изразим най-нежни чувства и в същото време можем да нанесем невероятни обиди.

В началото той учи биохимия и завършва невронауки и медицина, като учи в много престижни училища. Мечтата му е да стане неврохирург. По време на своето обучение той се среща с хора, които имат изключително тежки психични заболявания, хора, които не живеят в нашия свят, излезли от реалността, хора които изпитват толко силна емоционална болка, че я чувстват физически. Тогава той осъзнава, че наистина би желал да им помогне. За съжаление нашите познания за мозъка са доста оскъдни. Все още не може да се направи връзката между клетките в мозъка, отделните нервни вериги от една страна и емоциите, паметта, движението и поведението. От тук тръгва големия интерес на този млади учен и едва на 34 години той започва да работи върху тези проблеми.

Оптиката и генетиката се срещат точно при търсенето на този маркер, който да ни помогне да се прицелим в конкретни нервни клетки, така че когато ги активираме или потискаме да видим какво следва от тук нататък. Откритията на учените дават възможност на изследователите да използват светлина за контролиране на активността на нервни клетки. Това позволява по-прецизно изучаване на процесите в мозъка и на начина, по който функционира нервната система.

Така Дайсерот се среща Хегеман и Нагел, които изследват светлочувствителни белтъци, които реагират на светлина, а по-късно Дайсерот развива технологията за приложение върху нервни клетки. Методът вече се използва широко в научните изследвания и спомага за проучването на редица неврологични процеси. Първите клинични проучвания за лечение на пигментозен ретинит и резултатите от клиничните проучвания с 10 души бяха оповестени тази година. При част от тях се наблюдава възстановяване на някои от зрителните им нарушения. Все още не сме там, където бихме желали, но това са едни много смели крачки напред. В биомедицината познанията се обновяват на всеки 70 дни" – разказа в ефира на предаването "Следобед за любопитните" проф. Радостина Александрова.

Професор Радостина Александрова е български биолог с професионални интереси в областта на клетъчната и молекулярната биология, вирусологията, имунологията, експерименталната онкология и онкофармакология, тъканното инженерство (костното тъканно моделиране) и патобиохимията. Средното си образование е получила в 29 ЕСПУ (днес 29 СОУ "Кузман Шапкарев") в София, в паралелка с усилено изучаване на английски език – завършва го през 1984 г. с пълно отличие и златен медал. През 1991 е завършила с отличие специалността "Биохимия и микробиология" (днес "Молекулярна биология") в Биологическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" със специализация по "Вирусология". Семестриално е завършила специалността журналист-кореспондент към Факултета за обществени професии в СУ "Св. Климент Охридски" (1991 г.). Доктор е по "Вирусология" и е професор по "Морфология". Работи в Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при Българска академия на науките (ИЕМПАМ-БАН). Специализирала е в Словакия, Унгария и Дания. Има повече от 180 публикации в български и международни научни списания и сборници от конференции, 5 глави в книги, над 60 научнопопулярни статии и повече от 650 участия в научни форуми. Член е на редакционните колегии на няколко български и международни научни списания, на Съюза на учените в България, на Българското анатомично дружество.  Хоноруван преподавател е в Биологическия факултет (от 1998 г.) и в Медицинския факултет (2011-2014) на СУ "Св. Климент Охридски", като е преподавала / преподава вирусология, имунология, генетика, патобиохимия, биология на човека; води курсове за докторанти към Центъра за обучение на БАН. Била е поканен лектор на международни училища и конференции в България, Румъния, Словения, Чехия, Беларус, Нидерландия и Малайзия, представила е цикъл от лекции за докторанти в Унгария, Чехия и Турция. От 2005 г. е член на ръководството на Дружеството по имунология при СУБ. Ръководител е на 8 научноизследователски проекта, финансирани от Фонд "Научни изследвания" към МОН, както и на повече от 10 договора за двустранно сътрудничество между БАН и сродни организации в Румъния, Беларус, Литва, Испания, Гърция и Египет. Представител е на България в 6 акции на Европейската програма за научно-техническо сътрудничество (COST). Организирала е провеждането на повече от 30 училища, семинари и работни срещи, включително международни или с международно участие. Ръководител е на над 100 докторанти (10, 6 от които вече са успешно защитили), дипломанти (35 успешно защитили), постдокторанти и специализанти от страната и чужбина. 

Целия разговор на Ани Костова с проф. Радостина Александрова от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.