Мария Донева за женския празник и красотата

Точно на празника в Клуб "Неделя" се свързахме директно от Мадрид с обичаната от ценителите на словото поетеса Мария Донева.
С нея говорихме за красотата, която трябва да спаси света, за архетипния и вечен извор на вдъхновение , каквато се явява Жената във всяко изкуство , неслучайното определение "майчин" език и смисловите пластове, криещи се под него.
Мария Донева разказа, че в Испания определено празнуват деня на жената , съдейки по огромното шествие от жени, мъже и деца , облечени в лилаво, което е пресякло пътя й.
Колкото до това дали испанците четат повече от българите, тя не може да бъде категорична. Посетила е много прекрасни книжарници и е обикаляла щандовете за детска литература, за да види испанския вариант на книгите, които тя е превеждала на български и всеки път, когато ги е намирала, е имала чувството, че се среща със стари приятели.
Мария Донева сподели радостта от срещата с българската общност, с едни топли и щедросърдечни домакини, дошли да чуят подкаст за българските книги и една поетеса.
На въпроса дали красотата ще спаси света, тя отговори, че първо ние трябва да спасим красотата, защото сме родени в свят , изпълнен с нея и трябва да я съхраняваме и да и дадем възможност да се разраства.

"Оптимизма си го представям като това да си избереш слънчевия тротоар на пътя"

За женския празник поетесата ни позволи да цитираме току- що написаното й стихотворение:

"Жена от захарен памук –
ефирна, ароматна, сладка.
За празника е само тук.
Но празниците траят кратко.
Тя цялата е панаир
с гледачки, песни и животни.
И топъл, всепоглъщащ мир –
когато млъкне и се кротне.
Целувки, смях, искри… И мрак.
Тя плаче, като се сбогува,
а няма да се върне пак.
Но ти си знаеш, че си струва."

Цялото интервю чуйте в звуковия файл!