Потребителите страдат най-много от монополистите

На 15 март отбелязваме Световния ден за защита на правата на потребителите. Тази година инициативата преминава под мотото „Безопасни продукти, уверени потребители“. Доколко обаче това послание отговаря на реалността – особено в епохата на масово онлайн пазаруване?

Според международни данни около 87% от доказано опасните стоки продължават да се продават в интернет, а голяма част от тях са предназначени за деца – играчки, дрехи и аксесоари.

„Изискванията към детските продукти са най-строги и затова именно там се откриват най-много нарушения“, коментира изпълнителният директор на Асоциация „Активни потребители“ Богомил Николов.

По думите му проблемът започва още от мястото на производство. Докато Европа, САЩ, Канада и Австралия поддържат високи стандарти за безопасност, в други части на света правилата са значително по-либерални.

Онлайн пазаруването – удобство с риск

Европейските институции разполагат със система за контрол – митнически проверки и надзор на пазара. Въпреки това немалка част от опасните продукти преминават през филтъра.

Допълнителен риск идва от бързо разрастващите се международни платформи за онлайн търговия. Когато потребителят поръчва стока директно от чужбина, често от хиляди дребни търговци, реалният контрол е минимален.

„Тези продавачи рядко се интересуват на кой пазар продават – дали е Европа или друга част на света. Те просто предлагат стоката си“, посочва Николов.

„По-ниската цена често означава и по-голям риск. Добре е да сме наясно с това“, допълва той.

Най-голямата опасност – в договорите

Любопитно е, че според експерта най-сериозната заплаха за потребителите не са само стоките, а сложните договори, които често подписваме без да ги четем.

„Дори при онлайн покупки просто отбелязваме, че сме съгласни с условията. В тези дълги текстове често има формулировки, които впоследствие ограничават правата ни“, предупреждава той.

„Скритото“ сирене на пазара

Като пример за проблем в хранителния сектор Николов посочва и производството на имитиращи млечни продукти.

По официални данни всяка година на пазара се появяват хиляди тонове продукти, наподобяващи сирене, но произведени с растителни мазнини. В магазините обаче те рядко се обозначават ясно.

„Знаем, че тези количества се произвеждат, но след това следите им се губят. Най-често ги откриваме в готови храни – банички, салати, различни закуски“, казва той.

Регулаторите – защитник или „пощенска кутия“?

Според „Активни потребители“ една от основните причини за недоверието сред гражданите е усещането, че регулаторните органи не защитават достатъчно активно интереса на хората.

Като пример Николов посочва жалбите за високи сметки за електроенергия, които често просто се препращат към самите дружества.

„На практика се получава така, че компанията проверява сама себе си“, коментира той.

Потребителите трябва да бъдат по-активни

В навечерието на Световния ден за защита на потребителите експертът отправя и призив към гражданите.

Трябва да търсим правата си и да ги отстояваме. Институциите съществуват благодарение на нашите данъци и ние имаме право да изискваме те да работят в наш интерес.

Според него през последните години се усеща известно обезверяване сред хората – нещо, което трябва да бъде преодоляно.

„Ако искаме по-добра защита, трябва ясно да показваме, че разбираме проблемите и настояваме за решения“, обобщава Богомил Николов.