Прекалено регулиране на цените ще доведе до по-малък избор на рафта

Адекватни ли са действията на управляващите за „укротяване“ на цените в условията на пазарна икономика и какви рискове крият те? Поводът е пакетът от законодателни промени, които влизат за обсъждане в парламента – включително изменения в Комисия за защита на конкуренцията /КЗК/ и Комисия за защита на потребителите /КЗП/, както и идеята за създаване на звено за контрол на цените към Министерския съвет. Още днес на първо четене в Народно събрание на България се разглеждат промени в Закона за защита на конкуренцията.

Според Петър Ганев - старши икономист от Института за пазарна икономика, очакванията, че с промени в няколко закона цените могат да се върнат на стари нива, са нереалистични. По думите му подобни опити са правени нееднократно през последните години – особено след енергийния и инфлационен шок през 2022 г., когато при храните бе отчетена годишна инфлация от 25–28%.

"От тази гледна точка не е изненадващо захващането с тази тема като първа, но това само по себе си не означава, че ще има някакъв голям ефект. Да дадем свръх правомощия на КЗК, много от правомощията, които се коментират, очевидно засягат директно големите търговци, това в общия случай е много вероятно да доведе до сложни правни казуси с неясен край в една съдебна битка, а в същото време ще затормози дейността на  тези търговци, без да има гаранция за реален положителен ефект върху цените", коментира икономистът.

По думите му крайният потребител вижда две неща – наличността на стоките и тяхната цена. Всички детайли по договорите между търговци, доставчици и производители за него остават „невидими“, но ако бъдат прекомерно регулирани, резултатът може да бъде по-малък избор на рафта и по-високи крайни цени.

Ганев даде пример с ограниченията върху промоциите, които се обсъждат.

"Знаем, че пазарът в България работи с промоции, които понякога достигат до 50% надолу намаление за конкретна стока и точно това са стоките, които се купуват от най-бедните рискови групи, които следят и търсят точно такива акции. Ако всички тези елементи твърде много се регулират или се забранят,  потребителят ще има по-малко избор", посочи той.

Според него съществува и риск част от доставчиците да отпаднат от веригите, ако новите изисквания направят работата с тях твърде сложна и скъпа. Така някои стоки могат да изчезнат от пазара, а останалите да поскъпнат заради административната тежест.

Икономистът подчерта също, че в последните години се наблюдава тенденция законодателните инициативи да се фокусират основно върху големите търговски вериги, докато по-малките участници на пазара остават извън обхвата на част от регулациите. По думите му се усеща и силно влияние на позиции, идващи от част от едрите земеделски производители, които настояват за по-сериозна защита в отношенията си с търговците.

Петър Ганев коментира, че новите правила по дефиниция усложняват пазарната среда, а ефектът им върху цените остава неясен. Според него е по-реалистично да се очакват административни и правни усложнения, отколкото бързо и осезаемо поевтиняване за потребителите.