170 години българските читалища пазят родната култура и идентичност

Самодейците са онези хора, които вдъхват живот и движат напред една от най-старите уникални възрожденски институции – читалищата – възникнали още преди България да възстанови своята свобода и независимост след петвековно османско иго. През 2026-а празнуваме 170 години от основаването на първото българско читалище. А за тези, които не знаят какво е читалище нека кажем – това е събирателна институция, заета с учебно-просветителски функции. Първият такъв културен център е основан в Свищов през януари 1856 г. и носи името "Еленка и Кирил Д. Аврамови". В интерес на истината, през същата година се построяват още две читалища – в Шумен и Лом.

Днес читалищата в страната ни са достигнали внушителния брой от над 3500. По села и градове, това са местата, в които се концентрира общественият живот. Много от т.нар. "народни читалища" са запазили в името си и годината на своето основаване. И дори в нашите динамични и модерни времена тези центрове не са изменили на първообраза си – освен читалня с книги, в тези институции се организират школи по музика, танци, спорт, чужди езици, театър, литературни четения. Провеждат се беседи и тържества по отбелязване на важни дати, правят се възстановки на народни обреди и традиции. Не са един и два случаите, когато от читалищната сцена на малкия град е открил таланта си някой известен наш певец или актьор. Но най-верни на българската традиция, съхранена зад стените на народното читалище, си остават самодейцитe. Това са пазителите на фолклора ни, носителите на българската душевност и самобитен талант, които не пестят време и сили, за да съхраняват и предават напред богатото народно творчество.

Самодейците от фолклорните ни състави са творци с ранг на изпълнители и изследователи. Те сами издирват стари народни песни, приказки, пословици, празнични наричания и не просто ги описват в книги, но съживяват звученето им на сцената. Затова публиката на самодейците не е сбор от "случайни минувачи", а в нея виждаме учени, фолклористи и истински запалени поклонници на българските песни и народно творчество. Блясъкът в очите на младите читалищни дейци след аплодисментите в залата, може да се сравни само с блясъка в очите на спортистите ни при спечелен медал от престижно състезание. Затова заслужено ЮНЕСКО прие българското читалище да бъде вписано в регистъра на организацията за опазване на добрите практики и нематериалното културно наследство. Годината е 2017, когато е в номинацията се казва, че читалищата са без аналог в нито една от държавите по света. Така, читалищата ни съвсем естествено се нареждат в списъка на добрите практики на ЮНЕСКО, редом до други български "съкровища" на нематериалната ни култура, като хора на Бистришките баби, нестинарството, килимарството, мартеницата и пр.

И в деня, когато всички българи следваме вековната традиция да се закичваме с усукани бели и червени конци за здраве и като символ на възраждащия се живот, читалищните дейци в България празнуват Деня на самодееца и любителското художествено творчество. 

Читалището е една много комплексна структура,  органично вплетена в културната тъкан на българското общество и се ползва с висок обществен авторитет – казва пред Радио България д-р Силвена Байракова, директор на Националния читалищен институт при Съюза на Народните читалища. Въпреки това, в съвременните условия тези институции срещат сериозни трудности:

"От проучване на Националния читалищен институт става ясно, че читалищата ни се неглижират, те са недооценени, няма и подобаващо разбиране за сложността на тази дейност. А у нас това е институция,  която работи в различни сфери и има както образователна, така и информационна, социална и културна функция. Това хората трудно го разпознават,  дори и самодейците, които имат активен живот в читалището. Културната политика на България по отношение на читалищата след 1989 година няма определена цел, приоритети и посока на развитие. Много от хората си мислят, че това е или държавна институция, или общинска структура. Те не припознават този граждански и демократичен характер, заложен в характера на народните читалища, а точно в това е тяхната стойност и с това те добре прилягат и на нашето съвремие. Така че ролята на читалищата с времето се променя,  в съответствие с потребностите на общностите по места. Съответно след Освобождението приоритетите са едни, променят се в началото на ХХ век. Условно казано след 1944г. читалищата придобиват други характеристики, трансформират се, но те никога не изчезват, а се адаптират към новите потребности. Най-специфичната черта на читалищата е, че те възникват по инициатива на самите общности и са плод на реалната необходимост на българите да учат и духовно да се развиват. На практика, това са първите искрици, които проблясват и задават моделана всички съвременни професионални организации в сферата на културата – било то библиотечно дело, музей или театър."

А какво биха били читалищата без художествената самодейност, която се развива в тях? Сама по себе си тя е удивително явление не само заради безвъзмездния труд, който полагат самодейците, а и заради демократичното самоуправление, което имат техните структури. "Това е една микро-общност с демократичен дух и точно това я прави привлекателна за всеки, който желае да участва" – казва още д-р Силвена Байракова. Тя определя самодейците като хора с отлични качества и подчертан талант на певци, танцьори или музиканти, но в самодейната трупа всички са равни, там пада всякаква йерархия:

"Тези любители се свързват в една общност, посредством непрагмантични интереси. Това не е като да отидеш на работа и да очакваш заплащане. Много от професионалистите, които работят в сферата на читалищната дейност като ръководители, често са впечатлени от тази отдаденост, която виждат в съставите и им става любопитно и интересно да работят като читалищни дейци. Те не ходят там по задължение и именно затова продукциите, които правят повечето читалища, са на високо ниво – труд, достоен за уважение. И не само това – включването на млади хора в редиците на самодейците е своеобразен механизъм по изграждането на компетентна публика, която след това ще има интерес и ще може  да оцени един или друг културен продукт."

Хората, преминали през читалищната дейност стават активни граждани и нерядко се връщат, за да ръководят читалищните дейности, добавя Славена Байракова.

На практика днес се множат учебните школи и предлаганите от тях театрални и танцови групи, които по функции дублират до голяма степен работата в читалищата, но с тази разлика, че в читалището са обединени всички поколения. Така, непринудено, чрез самодейците се предава нематериалното културно наследство. "Затова наричаме българското читалище феномен, който е без аналог никъде другаде в Европа, то е гнездо на българската култура и идентичност" – обобщава д-р Силвена Байракова.

Нели Михайлова е председател на Обществения съвет на читалище със 135-годишна история – то носи името на поета Христо Смирненски и е в подбалканския град Златица. "Нашето читалище се отличава с много активен театрален състав, литературен клуб и богата библиотека с читалня“ – казва Нели:

Първи март ние свързваме с мартеничките, които си разменяме за здраве, с надежда за пролетното пробуждане в природата, с нови очакване за всичко хубаво, което ще ни се случи. И тук е символиката – художествената самодейност носи същото обновление и живот. Защото самодейците са с богата душевност,  тези, които носят надеждата за духовното пробуждане и подема на нашата нация. Аз познавам самодейците в нашето читалище много преди да ме изберат за председател там, и съм тясно свързана с хората и с техните инициативи. Възхищавам се на техния стремеж да създават нещо красиво и в същото време да съхраняват българския дух и традиции. Самодейците се отличават тъкмо със своя дух и потребността си да творят, да създават красота, която да подаряват на всички останали. Читалището е притегателен център за хората с буден дух, които носят в себе си жаждата за творчество, за движение и най-вече старанието да предават своя опит на по-младите поколенията. Днешните самодейци са днешните народни будители. Те дават пример как може да отдаваш сили и време за общото благо, а да си част общността на самодейците е много, много хубаво."