"Звездата на моряка" – песен за пътеводната звезда на любовта

Композиторът Георги Генков (роден на 3 март 1929 г.) е сред най-ярките и значими за българското кино и театър творци от втората половина на ХХ век. Автор е на великолепни песни, създал е музика за стотици спектакли и филми, носител е на много награди от престижни фестивали. Изследователи откриват в творчеството му, особено в това за деца "много префинена естетика от Уайлдов тип". Вероятно това се дължи най-вече на  близкото приятелство и сътрудничество с големия поет и преводач Валери Петров. Детските мюзикъли на Георги Генков по стихове на Валери Петров и операта "Бяла приказка" остават сред най-доброто в жанра, създавано у нас.

Но голямата творческа страст на композитора е киното. Преди около две десетилетия в интервю за вестник "Култура" той споделя: "Когато се прави филм, хората от екипа се превръщат в нещо като семейство. Самото правене на филма непрекъснато държи екипа в състояние на творческа превъзбуда. И това не се случва в никое друго изкуство". Генков е създал музиката на 52 игрални, 120 анимационни, 26 късометражни филми и 18 телевизионни пиеси. Сред тях са обичани ленти като "Търновската царица", "13-та годеница на принца", "Вечери в Антимовския хан", "Аз, Графинята", "Време разделно". Успешно и плодотворно е партньорството му с режисьора Иван Андонов: "Дами канят" и "Опасен чар" са само два хитови примера, а мълчаливата "Бяла магия" по сценарий на големия поет Константин Павлов и днес вълнува въображението с почти пълната липса на текст и с прекрасната музика на Георги Генков.

"Във всичко, което е писал… винаги се познава стилът му, въпреки разностилието на драматургията, върху която е писал" – казва съпругата на композитора – режисьорката Бистра Атанасова. И добавя, че почеркът на Генков личи "в изящното му чувство за хумор, тънката ирония, в нежната, деликатна поетичност". Според проф. Атанасова тази музика е послание към сетивата на чувствителния човек.

Нежност, деликатност и чувствителност приживе са най-характерните качества на самия Георги Генков, който с пословичната си скромност споделя: "Моята неголяма музикалност съм наследил от майка си… прекарала цялото си детинство във Виена, където е учила пиано… След това завършила консерватория в Прага. После се омъжила, родила три деца и нататък животът ѝ премина в тъга, че вече е само домакиня. И това съм наследил от нея – детството ми премина в чувство за меланхолия…".

Писателката Рада Москова, близка негова приятелка, си спомня: "Живееше в Лозенец, в стара къща, запълнена наполовина от огромен роял, в мъркащата компания на няколко котки, заели тържествено по някое кресло с изподрана копринена тапицерия. Бяха наследство от майка му... От нея му беше останал синият поглед и стаената меланхолия на мелодиите му. Светла носталгия и синеоко дружелюбие откривах в тях – припомняне на интонациите от онова място на живота му – ненатрапчиво, но винаги разпознаваемо!..."

Синева и стаена меланхолия звучат и в днешния образец на българската музикална култура – "Звездата на моряка" на Георги Генков по стихове на прекрасния български поет, драматург и преводач Иван Теофилов (още един много близък приятел на композитора). Песента е част от саундтрака на филма "Виза за океана" от 1975 година, реализиран от Лада Бояджиева (1927 – 1988) – първата жена режисьор в българското документално кино.

Лада Бояджиева е автор на 54 документални, научно-популярни, учебни и рекламни киноленти. От 1965 г. работи в Студия за игрални филми "Бояна". Игралният филм "Завръщане", завършен заедно със съпруга ѝ – режисьора Януш Вазов през 1967-а, не излиза на екран чак до 1989 година. Спрян е от цензурата, защото в него за първи път в българското кино се споменава за съветските концлагери от времето на Сталин.

През 1972 и 1974 г. Лада Бояджиева самостоятелно режисира два игрални филма – "Вятърът на пътешествията" и "Виза за океана". Вторият е романтична драма, описваща съдбата на двама души – дългогодишен моряк и неговата жена, която го очаква на брега в Лагос (Нигерия).

Самостоятелната и амбициозна съпруга на героя не желае да живее в непрекъснато очакване. Срещата им разкрива трупаните с години недомлъвки и противоречия. Но и двамата остават верни на себе си: той – на своята привързаност към морската професия, тя – на стремежа си към щастие, в което няма място за компромис. Една любов си отива. Моряците отново са на път. Звучи песен за любовта, която блести в океана като денонощна пътеводна звезда.

Изпълнител е незабравимият Асен Кисимов, чиито естествени интонации и затрогващ тембър превръщат скромната миниатюра в шедьовър на актьорската интерпретация.